Шипката е най-силният имуномодулатор след бъза. Тя категорично не отстъпва, а дори превъзхожда вносните китайски и японски плодове от същата група. Доскоро здравословните й ефекти се свързваха предимно с високото съдържание на витамин С в месестата част на плода, но през последните години се установи, че съдържа и други биологично активни вещества, които засилват имунитета. Шипката е ценен плод по всяко време, но става незаменима в сезона на грипа и простудите основно като чай. Или по-точно под формата на запарка от няколко замразени или сушени плодчета, за да се запазят веществата, които врящата вода би разрушила. Това съветва доц. д-р Мария Крачанова от Лабораторията по биологично активни вещества към БАН.

На противовъзпалителните ефекти на шипката се дължи и ролята им в профилактиката на артрита.

Ако имате вкус към планината, знаете, че в долните пояси до много късна есен може да се наберат шипки. Това, че вече прехвърча сняг, не е пречка. Студът даже помага да се запазят качествата им.

Количеството на витамините и минералите е по-значително в добре узрели плодове. Особено ако са набрани от храсти на по-голяма надморска височина. Обяснението е, че там почвите не са амортизирани от човешка дейност и съсипани от индустриални замърсявания.

При дълбоко замразяване ценните съставки се запазват най-пълноценно. Вкусът на пресните плодове обаче е приемлив за много малка част от хората. Хубавото е, че
дори сушени или преработени, шипките са линк към добро здраве.

Много зависи от начините на преработка, но теоретично най-щадящо в домашни условия е да се приготви нектар без захар, като леко посварените плодове се претрият през цедка, за да се отделят семките, обясни доц. Крачанова. По желание вкусът може да се балансира с включване на други плодови нектари или сокове. Мармаладът от шипки също е много полезен, ако не прекалим с подслаждането му. Брашното от сушените плодове - пълно с биоактивни вещества, е удобно за добавяне в домашно приготвени десерти, супи, в кисело мляко и дори в хляб.
Всичко в плодовете на бодливия храст е полезно, дори семките - от тях става антиейджинг масло.

Най-високо в йерархията на полезността все пак стоят флавоноидите - вещества, които имат силна антиоксидантна активност. Зад тези познати за слуха, но често неразбирани думи стои свойството на определени молекули да неутрализират свободните радикали, които ни разболяват, и да засилват имунната защита. Потенциалът на шипката в тази насока е толкова мощен, че намалява дори риска от рак. Чрез сложни клетъчни механизми полифеноли от плода улесняват смъртта на мутирали клетки.

Най-познатото от защитните вещества са пигментните бета-каротини, от които организмът синтезира витамин А. Но плодът е източник и на ликопен, рубиксантин, зеаксантин, лутеин. Зарежда организма и с витамин Е, В1, В2, фолиева киселина. От него си набавяме основно хром, калий, калций, цинк, магнезий.

Пектинът в шипката изпълнява поне 4 главни роли. Най-универсалната полза, от която може да се възползва всеки, е имуномодулиращата им функция. Благодарение на нея укрепват защитните сили на организма. На второ място, тези разтворими растителни влакна са балсам за стомаха и червата особено за хора с гастрит, язва, колит. Пектините са природен начин да се регулира кръвната захар и това ги издига до надежден помощник при предиабет и диабет. С активно участие в метаболизма пектините, които по същество са полизахариди, доказано намаляват натрупването на мазнини. Значи - служат и като щит срещу напълняване.

ТРАДИЦИЯ

В Родопите правят газирания еликсир люто - една супернапитка от шипки в добавка с други диворастящи плодове като ябълки, круши, калина, сливи, дренки и др. според дърветата в района. Плодовете се киснат в изворна или преварена вода, в която се добавя и платнена торбичка със синапени семена или вишневи листа. Получава се изключително тонизираща, приятна и на вкус леко газирана напитка, разказа доц. Крачанова.

В някои селища не само за аромат, а и като консервант при приготвянето на студения извлек се слагат и няколко стръка босилек.

Леката ферментация се подпомага с претакане - позната от киселото зеле процедура.

Напитката не се нуждае от подслаждане - традиционната рецепта не включва захар. Но в последните години общата тенденция да се преследва свръхсладост намалява здравословния ефект и на лютото.

През зимата люто може да се приготви и от сушени плодове. По обясними причини то “узрява” по-бавно.