Пробив на български екип и кардиолога проф. Иво Петров показва, че "обучена" термографска камера вижда на момента запушване в кръвоносни съдове. Въпреки твърдата черепна обвивка технологията показва и аномалии на кръвния поток при инсулти.  Урсула фон дер Лайен споменава метода в годишния си доклад като един от примерите за водеща европейска иновация в медицинския сектор

В съвременната медицина ранното откриване на критични състояния на кръвоносните съдове остава едно от най-сериозните предизвикателства - особено в България, която се нарежда сред страните с най-високи нива на сърдечносъдова смъртност. 

Още през XVII век ученият Томас Айденхам формулира научно доказаната по-късно истина, че човек е толкова стар, колкото са стари неговите кръвоносни съдове. Традиционните методи за оценка понякога срещат сериозни ограничения, но се оказва, че има и други възможности - при това с изненадващо добри резултати, съобщи на конференция за дълголетието кардиологът чл.-кор. проф. д-р Иво Петров.

Официално поне около 61% от смъртните случаи у нас се дължат на сърдечносъдова причина. Това е почти 2 пъти повече от средното ниво за Европа.

Добрата новина е, че

сърдечносъдовото здраве

може да добави

9 години към живота

А никога не е твърде късно човек да започне да контролира рисковите фактори, които зависят от поведението му.

Периферносъдовите заболявания служат като достъпен и надежден индикатор за общото състояние на цялата сърдечносъдова система. Медицинската наука отдавна е установила дълбоко припокриване между различните съдови територии, като приблизително 75% от пациентите с периферни проблеми развиват сериозни усложнения като миокарден инфаркт и мозъчен инсулт.

Простичкият глезенно-брахиален индекс -

измерване на съотношението

между кръвното налягане

на глезена и това на ръката,

е утвърден похват в кардиологичните ръководства. Но не е абсолютно универсален. Той губи своята чувствителност например при пациенти със захарен диабет поради склерозата на Мьонкеберг - патологично отлагане на калций в средния слой на артериалната стена. Това води до отчитане на фалшиво високи стойности на налягането.

От друга страна, цветният дуплекс доплер и ангиографията, макар и изключително точни, изискват специализирана апаратура, венозно вливане на контрастни вещества и рентгеново облъчване. Това прави методите невъзможни за бърз скрининг във всяка точка в страната.

Решението на този диагностичен проблем обаче може да е комбинацията между съвременни технологии и древно медицинско наблюдение, показва опитът на проф. Петров. “Още Хипократ отбелязва, че

ако част от човешкото тяло

е по-студена или по-топла от

съседните, тя крие патология

и изисква внимание. През вековете концепцията за контрастите преминава през астрономията чрез откритията на Уилям Хершел, през военната индустрия и накрая намира своето заслужено място в медицината. Днешната иновация се състои в приложението на изкуствен интелект към термографските камери.

Пробивът привлича

вниманието дори в годишните

доклади на ЕС като пример за

важна медицинска иновация

Съвременният метод използва компактни термокамери, които за разлика от стандартните улавят инфрачервеното топлинно излъчване от повърхността на обектите и го превръщат в детайлно цветно изображение – термограма.”

Различните цветове на изображението отговарят на различни температури. Камерите може да се закачат дори към мобилен телефон и това прави сканирането бързо, напълно безопасно, безконтактно и лишено от радиация или нужда от контраст, обясни кардиологът.

Процедурата отнема

едва около 15 секунди,

като обхваща пет основни позиции на тялото при покой в стандартни условия на стайна температура. Човешката намеса като теоретична възможност за разсейване или грешна преценка на картината са изцяло елиминирани - заснетите данни се изпращат незабавно във виртуален облак, където алгоритмите на изкуствения интелект обработват информацията за части от секундата. В основата на този успех стои концепцията за ангиозомите, която разделя повърхността на тялото на специфични зони според кръвоснабдяването на конкретни артерии, разположени под тях. Изкуственият интелект е обучен върху десетки хиляди съдови зони, постигайки изключителна сензитивност и специфичност, валидирани спрямо златните стандарти като компютърна томография и субтракционна ангиография, обясни проф. Петров. 

В медицинската диагностика сензитивността и специфичността са двете основни статистически мерки, които определят колко надежден, точен и ефикасен е даден метод. Те оценяват качеството на теста спрямо реалното състояние на пациента, като показват колко добре методът разпознава болните от здравите хора. Сензитивността, наричана още чувствителност, показва способността на теста да открива правилно всички пациенти, които наистина имат съответното заболяване. С други думи - това е процентът на истински положителните резултати сред всички болни лица. В случая той е около 93%, което според приетите критерии в медицината означава, че

методът открива

изключително надеждно

пациентите с реална

съдова патология

и почти не пропуска болни. В клиничната практика тест с висока чувствителност се използва, за да се изключи дадено заболяване, защото ако резултатът е отрицателен, вероятността пациентът наистина да е здрав е много голяма.

Специфичността от своя страна показва способността на теста да разпознава правилно хората, които нямат заболяването - напълно здрави по отношение на съответната патология. Това е процентът на истински отрицателните резултати сред цялата контролна група от здрави хора. Когато един метод

е с висока специфичност,

той не подава фалшиви

тревоги и не обявява

здрави хора за болни

Ако тест с висока специфичност покаже положителен резултат, лекарите могат да бъдат сигурни, че проблемът наистина съществува. В конкретния случай това е доказано чрез сравнение със съдово здрави контролни групи пациенти. Установената около 92% специфичност доказва, че методът правилно разпознава съдово здравите пациенти.

С други думи - иновативната термография отличава точно патологията от нормалното състояние, смята проф. Петров. Той разказа, че практическото приложение на метода разкрива огромния му потенциал в реални клинични ситуации.

При състояния като атеросклеротично стесняване на долната част на коремната аорта при нейното раздвояване към тазовите артерии термографията визуализира мигновено проблем като запушване, където студените зони по крайниците ясно показват липсата на кръвоснабдяване.

Проф. Петров сподели и за свой личен професионален пробив, свързан с използването на термографията за изследване на мозъчното кръвоснабдяване. Голямата изненада е свързана с отчитането на мозъчното кръвоснабдяване. Въпреки твърдата черепна обвивка термографските изображения успешно улавят лицева асиметрия и аномалии при пациенти със стеснения на каротидните артерии или остри инсулти, позволявайки бързо идентифициране на проблемната зона още при пристигането на пациента с линейката.

Парадоксалната идея

на проф. Петров в

началото е посрещната

с огромен скептицизъм

от колегите му. “Много хора не вярваха, че можем да използваме термографията, за да покажем мозъчното кръвоснабдяване, снабдяването на териториите, които разчитат на каротидната артерия.” При проверките се оказва, че е възможно.

Проектът за съдова диагностика чрез термография стъпва върху данни, събрани в сътрудничество с медицински центрове от три континента с участие на партньори от Великобритания, САЩ, Гърция и Аржентина. До момента изкуственият интелект е обучен върху кръгло 94 500 случая при пациенти с реални съдови заболявания.

Благодарение на високата резолюция на най-новото поколение термокамери и непрекъснатото усъвършенстване на софтуера методът показва колко успешно медицината може

да върне към живот

забравени идеи и да ги

превърне в методи

за профилактика

наред с използването на диагностичния им потенциал.

Международните дружества за лечение на трудни за лечение рани при лошо кръвоснабдяване вече интегрират термографията в своите ръководства за ранно откриване на исхемични проблеми при диабетни рани. Раните при диабет са особено рискови - при късно установено лошо кръвоснабдяване на стъпалата може да се стигне до инфекция, която да налага ампутация.

Възможността термографско изследване да се прилага от общопрактикуващи лекари, медицински сестри и фелдшери в системата на Спешната помощ отваря нови хоризонти за спасяване на човешки живот и навременно предотвратяване на тежки съдови състояния, коментираха участниците в конференцията.

Любопитна история е как изобщо се стига до проекта.

Всичко започва съвсем случайно през 2022 г., когато в кабинета на известния инвазивен кардиолог отиват български разработчици, които го молят да им съдейства за контакт с екипа му, който се занимава с рак на млечната жлеза, за да им покажат какво са създали. Проф. Петров разглежда идеята им и им казва, че диагностиката на рака на гърдата вече е “ясна територия, тъй като термографията отдавна е залегнала като опция в американските ръководства”. Вместо това им отправя неочаквано предизвикателство в медицинската област, от която разбира най-много. “Дайте да го пробваме при съдови пациенти!”

Процесът преминава от идея през множество

клинични изпитвания

и 10 научни публикации

За да получи официално признание дори от Европейския съюз. Урсула фон дер Лайен споменава технологията в годишния си доклад като един от примерите за водеща европейска иновация в медицинския сектор.

Към момента технологията се използва предимно в рамките на клинични изпитвания, скринингови проучвания и научноизследователски проекти. Крайната цел е след завършване на регулаторните процедури да навлезе в широката практика на общопрактикуващите лекари и спешната медицина.