Проверка в алгоритмите на американските и европейското дружество по инсулт показва, че в нито едно световно ръководство няма текст за изчакване от 1 час линейка

При инсулт всяка минута е решаваща за спасяването на мозъчни клетки. Критерии, заложени в Националния рамков договор за медицинските дейности 2026 - 2028 г., обаче предвиждат при пациенти със симптоми за транзиторна исхемична атака (ТИА) – популярен като микроинсулт, да се изчака 1 час преди лечение. Целта е чисто административна: да се види дали симптомите ще отминат от само себе си, за да може пациентът да бъде отчетен по конкретна пътека. За това предупредиха невролози от Българското дружество по инсулт.

Медицинските специалисти подчертаха, че никой пациент с признаци на инсулт няма да бъде върнат или пренебрегнат, докато се изяснява дали ще се води с транзиторна атака, или с инсулт. Но може да е свързано с финансови и административни санкции или затруднения за самата болница.

Терапевтичният прозорец за венозна тромболиза – модерното лечение на исхемичния инсулт наред с тромбектомията, е едва 4,5 ч от началото на симптомите.

Да се чака 1 час в болницата, означава да се жертват над 20% от цялото възможно време за спасяване на мозъчна тъкан.

В първите минути няма как да се предвиди дали симптомите ще отшумят, или ще се развият до тежък исхемичен инсулт, и световните стандарти изискват незабавно лечение.

Проверка в алгоритмите на американските и европейското дружество по инсулт показва, че в нито едно световно ръководство няма текст за изчакване от 1 час.

Още през 2009 г. модерната неврология премина към диференциране на състоянието чрез скенер или ядрено-магнитен резонанс.

Международните изисквания са образното изследване да се направи до 20 минути от пристигането в болницата и бързо да се пристъпи към лечение.

Близо половината от повторните тежки инсулти след ТИА настъпват в първите 24 - 48 часа. Бавенето в изчакване “дали на пациента няма да му мине” губи най-важния прозорец за превенция на втори мозъчен удар. Другият голям проблем според невролозите е, че в 1/4 от областите в България изобщо не се прилага венозна тромболиза, а в 1/3 тя се прави само инцидентно. Тромбектомиите пък са под 1 процент.

Тромболизата е медикаментозно лечение чрез инжектиране на лекарство, което разтваря съсирека по химически път и възстановява нормалното преминаване на кръвта и снабдяването на клетките с кислород. Тромбектомията е високотехнологична процедура, при която лекарят вкарва в кръвоносната система тънка, гъвкава тръбичка - катетър, която под постоянен рентгенов контрол се придвижва по кръвоносните съдове, докато достигне мястото на запушването. През катетъра се прокарва специално миниатюрно устройство – или микромрежа, която улавя и по обратния път изважда тромба, или се прилага вакуумна система, която го изсмуква. Основната разлика е в метода на действие – тромболизата унищожава тромба с лекарство, докато тромбектомията го отстранява механично, като втората често се прилага при запушване на по-големи и основни кръвоносни съдове.