Д-р Светлозар Цветанов: Бих обучил медиците у нас да комуникират с пациентите на равни начала - ясно, честно и уважително

• В "Света Анастасия" допускаме родителите до лечението и това много ни помага: децата са спокойни, когато, преди да ги приспим в операционната, видят майка си или баща си и отново тях, когато се събудят, твърди анестезиологът
• В здравеопазването у нас се говори само за пари, често и за лекарски грешки - фокусът трябва да е безопасността на пациентите като критерий за качеството на здравните грижи
• Лекарите, отишли в чужбина, не трябва да чакат да се върнат в подредена държава. Качествената промяна зависи от тях

На 16-ата церемония на лигата "Лекарите, на които вярваме" "24 часа" постави фокуса "Код "Бъдеще": Демографията като национална мисия". Дългът да се бори за повече здрави деца е част от мисията на анестезиолога д-р Светлозар Цветанов. На церемонията той бе отличен като млад лекар. В продължение на 10 г. специализира и работи в Швеция и Германия, но се върна в България, за да стане част от екипа на новата Детска болница "Света Анастасия" в Бургас. В интервю за вестника обясни какво го е накарало да стегне куфарите за родината, какви медицински стандарти иска да се въведат у нас, защо е важно родителите да бъдат до децата си по време на лечението им и с какво няма да прави компромиси в работата си.

Отличието на д-р Светлозар Цветанов бе връчено от министърът на здравеопазването Катя Ивкова.

- На 16-ата церемония на “Лекарите, на които вярваме” изненадахте аудиторията, като казахте, че най-важното в здравеопазването е пациентската безопасност. Какво означава това, д-р Цветанов?

- На церемонията министърът на здравеопазването Катя Ивкова пожела да имаме по-високо качество на здравните услуги. Но ясно ли е по какъв начин ще го измерим? Именно пациентската безопасност може да е един от параметрите, който да измерваме, за да разберем какво е качеството на здравните услуги - дали е високо, или ниско. Тя може да бъде изследвана със систематичен подход. Има специалисти в тази област във водещите европейски държави.

Това е много комплексен въпрос, който е намерил своето решение още на ниво законодателна рамка. Например в скандинавските държави, в които съм работил до последно, има закон за пациентската безопасност. Той е наравно с другите норми, които регулират здравеопазването. Разработени са и много подзаконови актове, които разпределят отговорностите по работата и контрола по тази безопасност и вменяват задължения. За съжаление, в България все още няма подобни норми, които да акцентират върху пациентската безопасност, да я гарантират и пазят.

- Включват ли се и други критерии за безопасност?

- Да. Има изисквания за безопасност при болничното и амбулаторното обслужване на пациентите. Има индикатори, които измерват дали дадената дейност е безопасна, или не, дали са възникнали различен вид нежелани събития.

У нас трябва да се промени парадигмата за това как описваме появилите се проблеми при пациентите. В България много обичаме да говорим за “лекарски грешки”. Този термин не е особено добър, защото постига единствено стигма върху работата на лекарите, но не води до обяснение на нежеланите събития в медицинското обслужване. Те неминуемо се случват, защото сме хора. А хората грешат.

Тези събития се категоризират по своята тежест и когато се направи една система в болниците, която да ги регистрира - те може да се анализират. Така ще се отстраняват грешки, възникнали както от чисто човешките фактори, така и от проблемите на системно ниво. Има такива методи, които ние вече прилагаме в Бургас, за да регистрираме подобни нежелани събития – и нямам предвид онова, което битува в съзнанието на хората като лекарска грешка.

Става дума за разнообразни малки пропуски, които могат да се случат в ежедневието, и ако човек се концентрира да ги отстрани - ще предотврати потенциалните катастрофи. Така се изгражда система, която работи като добре смазана машина и екип с изградена култура на сигурност.

- Какво имате предвид под култура на сигурност?

- Ако наблюдавате за определен период от време хората, които работят в една организация, ще успеете да установите какъв тип култура имат те - дали мислят за сигурността, дали регистрират рискове в работния процес и дали може да ги отстраняват. Най-трудното и като време, и като усилия е да се промени културата в една организация. Хората, които работят в нея, имат установени практики, които затрудняват този процес – и това важи във всяка сфера, не само в здравеопазването.

Така че, за да се въведе добра система за пациентска безопасност, един от основните елементи е изграждането на култура на сигурност, с която работещите там мислят и живеят. А това се случва по-лесно в нова организация, в която всички хора са дошли мотивирани от желанието си да работят по нов начин, каквато е Детска болница “Света Анастасия” в Бургас.

- За сметка на какво е възможно да се въведе този нов тип култура?

- Факт е, че в цялата ни държава сме заложили на друг тип култури. Прави ми впечатление, че в голяма част от случаите - и това е наистина печално - в здравеопазването сме поставили като голяма ценност парите. Говори се основно за това, но изключително рядко става дума за сигурност и безопасност. Защото нещата, които правим, са опасни и би следвало да се опитаме да ги направим по-безопасни. Дори, младите лекари, които искат да направят промяна, основните им искания също са финансови. Разбирам ги, подкрепям ги, но смятам, че трябва да се промени фокусът и да говорим за сигурността на пациентите, защото в крайна сметка всички ставаме такива някой ден.

- Вие сте прекарали над 10 г. в чужбина - специализирали сте в Хановер, Германия, и сте работили в Швеция. Как решихте, че е време да опаковате куфарите за България?

- Реших, че е добър момент и искам да дам шанс на детската болница в Бургас. Потенциалът, който виждам в нея, беше основната ми мотивация. Затова реших да се върна. Дълго време чаках добре мотивиран проект, който да е в общественото здравеопазване, а не да е частен, който да постави на първо място други ценности, които не са свързани с финансите.

Детската болница “Света Анастасия” в Бургас

- Затова ли избрахте точно Бургас и проекта за нова детска болница, а не се върнахте в родната ви София?

- Родната София тъпче на едно място. Обичам я, но тя не се развива добре като място за живот.

- Има ли нещо, което бихте казали на ваши колеги, медици в чужбина, които също искат да се върнат да работят в България, но изпитват страх от професионалната среда у нас?

- Искам да им кажа, че проблемите, които те са виждали, когато са заминавали за чужбина, една част от тях все още са тук, но друга част вече ги няма. Не трябва да се притесняват от финансовата страна или от средата на работа и условията на труд и резултатите, които постига здравеопазването. С чакане няма нищо да се промени, а всъщност точно те са хората, които могат да направят качествената промяна. Ако седим отвън и искаме да се върнем в една подредена държава, това никога няма да се случи. Трябва да се поемат рискове. В живота си винаги съм се водил от тази максима.

- В Германия и Швеция сте виждали как функционира организирана и високотехнологична система. Кои са добрите практики оттам, които вече внедрявате или искате да приложите в детската болница в Бургас?

- Първото нещо, което ми харесва, е, че не се усеща дискриминация в здравеопазването в Скандинавия. Това е нещо, което бих променил с удоволствие. Ако бих могъл да помечтая, бих обучил всички лекари да комуникират на равни начала с пациентите си. Много държа на професионалната комуникация като инструмент - ясна и добре поднесена информация. И пак ще кажа: културата на сигурност и пациентската безопасност.

- Специалността ви (анестезиология и интензивно лечение) изисква хладнокръвие и бързи реакции. Какви са основните разлики в протоколите за спешна детска помощ между Скандинавието и България?

- Има една основна разлика - в Скандинавия, Германия и в “организираните” държави съществуват протоколи за добра медицинска практика, има утвърдени стандарти на дружествата по определените специалности. В България такова нещо в анестезиологията и интензивното лечение няма. И това е отговорност не на политиците, а на гилдията - да създаде и да утвърди стандарти за качество. Те липсват. Така че това трябва да се промени.

- В свои интервюта споделяте, че в България масово се води “политика на затворените врати” спрямо близките на пациентите. Как планирате да промените това в Бургас и как ще изглежда работата с родителите на практика?

- Ние вече сме го променили. Специално в частта с анестезиологията ние обясняваме на родителите на пациента подробно какво ще се случва. Допускаме ги до операционните зали. Това, което ни води като принцип, е, че децата виждат майка си или баща си като последния човек, преди да ги приспим, и същите очи впоследствие, когато се събудят. По този начин те се успокояват – и децата, но и родителите. Така че ние допускаме родителите в целия процес и те много ни помагат в работата.

- Тоест е изключително важно за едно болно дете родителят да бъде до него по време на лечението. Но защо у нас това все още се приема трудно от някои болнични заведения?

- Родителите не се допускат по много причини – сигурно има нежелание да се наруши комфортът на работа. Вероятно има и страх да не се развенчае ореолът на лекаря, който знае всички отговори. Съществуват и старите навици, разбира се, именно културата на затворените пред пациента врати. Не изключвам и възможност да се крием, за да не се види, че ни липсва материал или пък опит - например, когато подготвяме едно дете и трябва да му сложим абокат, трябва да го бодем 5-6 пъти, а не един. То плаче вътре, а майката стои пред вратата, сигурно също плаче и се чуди какво се случва.

Аз смятам, че ако един лекар е професионалист и знае какво се случва – той трябва да може да обясни на родителите и на детето всичко, което се прави, включително и че процедурите или манипулациите са трудни, но няма от какво да се страхуват. Така родителите се успокояват и може дори да ни помогнат, като успокоят детето. Не е страшно хората да видят какви трудности имаме ние, като лекари, да бъдат съпричастни и впоследствие да подхождат с по-голямо разбиране към професията и това, което правим всеки ден.

- Изграждането на изцяло нова детска болница е историческо събитие. Какви са най-големите предизвикателства, пред които се изправяте като специалист?

- Най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени всички, е недостигът на персонал. Защото, за да обърнем внимание на близките на пациентите, от което те имат нужда - на нас ни трябват повече хора. Един добър разговор с тях ни отнема между 10 и 20 минути - време, което ние често нямаме, защото няма достатъчно колеги, които да се грижат за останалите пациенти. Проблемът е, че специалистите са много разпръснати. Изключително много нови и най-вече частни болници са отворени и те поглъщат голяма част от медиците. В резултат на това стратегически важните болници страдат от недостига им. Не казвам, че не е добре да има частни лечебни заведения, а че трябва да има специална грижа от държавата за тези болници, която да гарантира добри условия за работа на техните екипи. Така че те да са мотивирани да останат да работят там. Защото не може да правим само козметични процедури в системата, докато някой умира в същото време.

- Какви стандарти в детската анестезиология си поставяте за цел да наложите, за да може “Света Анастасия” да бъде на европейско ниво?

- Искаме да имаме най-високите утвърдени стандарти за качество по всички медицински дейности, които извършваме. Не искам да правим никакви компромиси и да поставяме под ненужен риск безопасността на нашите пациенти. Няма как да си го позволим.

ВИЗИТКА

Д-р Светлозар Цветанов е възпитаник на Медицински университет, София. Завършва медицина през 2015 г., след което специализира "Анестезиология и интензивна медицина" в Медицински университет Хановер, Германия.

От 2021 г. работи в Централна болница в Карлстад, Швеция, като лекар специализант. През януари 2026 г. става главен лекар по анестезиология и реанимация в Централна болница Карлстад, Швеция.

Професионалните му интереси са в областта на детската анестезиология, симулационно базираните обучения, пациентската безопасност.

Решава да се върне в България, за да стане част от проекта Детска болница "Света Анастасия", който е кауза за Бургас. Семеен, с две деца.