Кардиолозите предлагат още забрана за реклами и пушене и на открити обществени места

Калкулатор за автоматична оценка на риска от инфаркт влиза в приложението "е-Здраве" в телефона ни

България се намира в тежка здравна и демографска криза, като над 60% от всички смъртни случаи у нас са причинени от сърдечносъдови заболявания. Всеки ден над 166 българи губят живота си в резултат на такива състояния. Данните показват, че на всеки 100 000 души умират 847 жени и 1285 мъже, което ни поставя на първо място по преждевременна смъртност в Европейския съюз. Парадоксът е, че медицинската ни система се справя отлично с острото болнично лечение — при инфарктите смъртността в болниците е свалена под 5% благодарение на навременното поставяне на стентове. В същото време обаче годишният брой на инфарктите се задържа твърдо около 25 000, а инсултите са близо 40 000 на година. Здравеопазването ни действа предимно като “пожарна” - спасява хората в момента на криза (особено сърдечна и много по-зле при мозъчен инцидент), но не прави почти нищо за превенция и предотвратяване на инцидентите. Този модел струва на обществото 1,98 милиарда евро годишно, без да решава генерално проблема.

Дружеството на кардиолозите в България разработи проект за национален план за сърдечносъдово здраве, съобщи председателят на организацията проф. д-р Иван Груев, дм, при представянето на документа. Основна цел е намаляване на преждевременната смъртност от сърдечносъдови заболявания с 25% до 2032 г. Вместо да се чака човек да стигне до болницата и да бъде “перфектно лекуван”, се залага на преминаване към ранно откриване на рисковете и продължаваща грижа при преминалите остро състояние.

Планът поставя конкретни и измерими мерки за цялото население. На първо място е контролът на кръвното налягане, тъй като артериалната хипертония е най-масовият рисков фактор у нас. Тя засяга над 45% от хората между 30 и 79 г. Затова се предвижда поне 75% от хората на възраст 25–64 г. и поне 90% от тези над 65 да измерват кръвното си налягане всяка година при медицински специалист, което е пряко свързано и с

инициативата “Мисия 70/27”

за постигане на 70%

контрол над хипертонията

Наред с това се залага метаболитен скрининг, при който поне 65% от хората до 64 г. и 80% от по-възрастните да преминават през ежегодно изследване на холестерола и кръвната захар. Не на последно място, е индивидуалната оценка на риска, като идеята е всеки българин над 40 г. да има ясно изчислен личен риск от инфаркт или инсулт по европейския калкулатор SCORE2 и SCORE2-OP.

Акцент в плана е разбирането, че

превенцията трябва да започне

още от детска възраст

В момента българските деца са на пето място в Европа по затлъстяване, а 37% от възрастните водят заседнал начин на живот. Планът предвижда въвеждане на системно здравно образование в училищата, ефективни часове по физическо възпитание и насърчаване на масовия ученически спорт. Според елита ни в кардиологията трябва да са изключително строги обществените и институционални инициативи срещу вредните навици. Тъй като всеки трети българин пуши активно, се препоръчва пълна забрана за рекламите и пушенето не само на закрито, но и на открити обществени места. В тренда на световните политики за създаване на “защитени зони” за децата се анонсира спиране на продажбите на всякакви тютюневи изделия в радиус от 1 километър около училищата и поетапно повишаване на акцизите. Същите ограничения се залагат и за алкохола.

В областта на храненето фокусът пада върху ограничаването на ултрапреработените храни, забрана на техните реклами и контрол върху обществените поръчки за храна в училища, детски градини и болници.

Спешно се търсят и начини

за намаляване на солта в

храните, която у нас е двойно

над нормите на СЗО

Един от примерите за бързо осъществими мерки е превенцията в Португалия. Там премахването на солниците от масите в ресторантите и заведенията е довело до сериозен спад в нивата на хипертонията и значително подобряване на контрола върху кръвното налягане в общността.

За първи път кардиолозите дефинират в документ мръсния въздух и климатичните промени като директни заплахи за сърцето и кръвоносните съдове. Докато за държавите в ЕС средната стойност на замърсяването с фини прахови частици е 11 единици, в България достига 17. Ни повече, ни по-малко: дишаме 50% по-мръсен въздух. Донякъде изненадваща е статистиката, че екстремните горещини увеличават честотата на новооткрита хипертония с 9,7% сред възрастните хора. В последните екстремно топли лета около 66% от населението в България е било изложено на топлинни вълни с температури над 35 градуса, даде пример проф. Груев.

В областта на ранната диагностика се залага и на дигитализацията. Чрез мобилното приложение “е-Здраве” всеки човек ще може сам да въведе показателите си и да изчисли своя сърдечносъдов риск, а системата автоматично ще информира личния лекар за пациентите в червената зона. Обсъжда се и опортюнистичен скрининг - проверка на основните рискови показатели при всяко посещение при лекар независимо от повода.

За по-прецизна диагноза се предвижда по-широко навлизане на достъпни образни методи -

бързи и безболезнени

изследвания, които “снимат”

съдовете отвътре

Пример за такова изследване освен по-познатата ултразвукова диагностика е калциевият скор – скенер на сърцето, който показва дали по кръвоносните съдове вече са започнали да се натрупват плаки и калций много преди да се появят каквито и да е оплаквания. Слабост, която кардиолозите отчитат към момента, е, че при добро ниво на апаратура липсват достатъчно квалифицирани специалисти за скенери и ядрено-магнитен резонанс за сърце, както и генетични изследвания при наследени кардиомиопатии.

Изключително важен и силно подценен към момента стълб на сърдечносъдовото здраве е кардиорехабилитацията. В момента у нас едва 2% от преживелите инфаркт или сърдечна операция преминават през организирано възстановяване. Липсата на последваща грижа води до бързи повратни хоспитализации и инвалидизация. Планът предлага трифазен модел по успешен полски пример: кратка болнична фаза за раздвижване, амбулаторна рехабилитация в специализирани центрове и въвеждане на хибридна телерехабилитация — провеждане на упражнения у дома със смартустройства под дистанционен медицински контрол, обясни лидерът на кардиолозите.

Планът съдържа общо

93 конкретни мерки

За да се превърне този документ от 160 страници в реално действаща държавна програма, е необходимо осигуряването на ясна фискална рамка от Министерството на финансите, регулаторен контрол от Министерството на здравеопазването и широк съюз за работа в една посока между лекари, училища, общини, аптеки и пациентски организации.

Когато има желание, начини се намират, убеден е проф. Груев. Пример за това е преодоляването на проблема с оценката на риска в софтуера на личните лекари. Заради мудност на системата и здравната каса последният вариант, който се използва в ЕС, още не е заложен. Но Дружеството на кардиолозите и разработчиците в “Информационно обслужване” са вкарали възможността всеки да може да се самооцени за риска в неговото здравно приложение чрез вграден калкулатор. Новата функционалност се интегрира в приложението “е-Здраве” към Националната здравна информационна система (НЗИС) и вече е одобрена от Министерството на здравеопазването. Тя работи през модула “Сърдечно здраве” в секция “Здравна библиотека” и има за цел да улесни както хората, така и техните лекари. При влизане в приложението и стартиране на оценката системата автоматично попълва наличните в електронното досие данни за пол, възраст, както и резултати от предишни лабораторни изследвания и профилактични прегледи, обясни Ивайло Стойчев от “Информационно обслужване”. Човек може да прегледа стойностите и при необходимост да ги коригира - включително показанията за кръвно налягане, холестерол, кръвна захар и пушене. “Ако обаче потребителят посочи специфично изключващо условие - като бременност или вече прекаран инфаркт или инсулт, системата отчита, че стандартната анкета не е приложима за неговото състояние”, обясни експертът.

На базата на въведените стойности приложението изчислява индивидуалния риск от инфаркт или инсулт чрез актуалния европейски калкулатор, адаптиран от Дружеството на кардиолозите в България за спецификата у нас. Веднага след изчислението резултатът се показва на екрана.

При отчитане на висок

риск приложението

автоматично съветва

пациентът да се обърне

към своя лекар

Паралелно с това попълнената оценка се записва в електронното здравно досие и изпраща автоматично известие до личния лекар за пациентите в рисковата зона.

За нуждите на здравеопазването функционалността натрупва и база от данни без свързване на данните с конкретните имена на хората, която позволява да се прави обобщен анализ на национално ниво за разпределението на риска сред населението като цяло.

Участниците в срещата се обединиха и в мнението, че без разписване на конкретни мерки и тяхното финансиране намерението за национален план ще остане просто стратегия и няма да доведе до резултат в живота. Основната част трябва да се поеме от държавния бюджет чрез пренасочване на обществени ресурси от скъпото болнично лечение към първичната превенция, скрининга и ранното откриване на рисковите фактори. За мерките, засягащи спортната инфраструктура, екологията и чистия въздух, би могло да се разчита и на целево европейско финансиране. Поради притесненията от финансови ограничения в здравната система експертите предлагат то да стане чрез поетапно бюджетиране. Вместо да се искат всички средства наведнъж, идеята е всяка година да се финансират и задействат по няколко конкретни инициативи, така че планът да се разгръща постепенно и устойчиво.