НЗОК плаща 15% от цената на мозъчния удар за обществото, останалото поемат семействата - с 40 млн. часа грижа у дома и 78% от доплащането за лекарствата. У нас се регистрират средно по 126 случая на инсулт дневно - нов пациент на всеки 11 минути

В навечерието на Световния ден за борба с инсулта – 29 октомври, фондацията “Съвет за мозъчно здраве” представи достъпния вече в интернет нов онлайн калкулатор за риска от инсулт iStroke-BG. Дигиталният инструмент, разработен от екипа на Клиниката по неврохирургия към “Пирогов” под ръководството на чл.-кор. проф. Николай Габровски и представен от д-р Михаил Петров, е създаден специално за българското население.

Калкулаторът е

безплатен, достъпен

и анонимен -

не събира

лични данни

от хората,

които го използват.

Може да се ползва от лекари, включително общопрактикуващи, за да преценят дали човекът преминава критична граница, изискваща по-задълбочени диагностични изследвания. Основната му мисия е да помогне на хора, които досега не са прекарвали исхемичен инсулт – от запушване с тромб на кръвоносен съд в мозъка, или преходна исхемична атака – т.нар. микроинсулт, да разпознаят навреме повишения си риск и да потърсят медицинска консултация.

Калкулаторът използва за преценката 12 основни показателя от ежедневието и общия здравен статус. Въвеждат се данни за възраст и пол, кръвно налягане, евентуално провеждано лечение за хипертония, наличието на диабет, предсърдно мъждене, фамилно предразположение за инсулт, по ръста и телесното тегло се изчислява индексът на телесната маса. Към тези медицински фактори се добавят и ключови елементи от начина на живот - пушенето, нивото на физическа активност и употребата на алкохол. Крайният резултат от нула до тридесет и две точки определя вероятността от исхемичен инсулт в следващите пет години, класифицирана в пет рискови категории – от нисък под 5% до много висок над 30 процента.

От “Информационно обслужване” смятат, че въпросникът

може да се интегрира с

приложението е-Здраве

Получената от калкулатора оценка не е диагноза, но ориентира самия човек и личния му лекар каква да е профилактиката, за да не влезе в гибелната статистика.

Само докато стигнете до края на текста, един човек в България ще е получил инсулт. Данните на здравната каса показват, че у нас се регистрират средно по сто двадесет и шест случая на инсулт дневно, което означава нов пациент на всеки единадесет минути.

Последиците надхвърлят рамките на личната трагедия и се превръщат в сериозно социално-икономическо предизвикателство. Всеки четвърти в болница с остър инсулт е в активна трудоспособна възраст между 18 и 64 години, а заболяването е сред водещите причини за трайна инвалидизация. Отделно близо 19 хиляди души в страната излизат от обичайния си живот, защото са принудени да полагат грижи за свои близки с мозъчен удар у дома. Икономическата цена на инсулта за България са кръгло половин милиард евро..

НЗОК поема едва 15 цента от всяко евро, което мозъчният удар струва на обществото, изчисли здравният икономист Аркади Шарков. Останалото ляга на семействата - 40 милиона часа грижа у дома и 78% от доплащането за лекарствата.

Девет от всеки 10 евро от

огромната сума се дължат

на рискови фактори, върху

които можем да влияем

пряко чрез навременен контрол на кръвното, холестерола и начина на живот.

Когато инсултът вече е факт, всяка забавена минута отнема ценни неврони.

“Лечението на исхемичен мозъчен инсулт от гледна точка на ендоваскуларния екип е нещо, което технически извършваме ежедневно, организацията на лечението е големият проблем. За да стигне пациентът до ангиографската зала, в която провеждаме лечението, преминава през дълъг диагностичен процес между различни лекари с различни специалности. Това прави ключов приоритет организацията на лечението”, изтъкна доц. Николай Велинов.

За да се съкрати драстично времето от приемането в болница до началото на специфичното лечение, може да се използва система с изкуствен интелект, която да свърже 6 високотехнологични центъра – софийските УМБАЛ “Света Анна”, УМБАЛСМ “Пирогов” и УМБАЛ “Св. Иван Рилски”; УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив, УМБАЛ “Д-р Георги Странски” в Плевен и УМБАЛ “Света Марина” във Варна – с областнита болници. Чрез автоматичен анализ на компютърно-томографските изследвания изкуственият интелект за секунди може да разпознава запушванията на големи мозъчни съдове и да “свиква” членовете на мултидисциплинарните екипи, независимо кой къде се намира в момента. Опитът от лечебните заведения, които ползват такива платформи, показва

съкращаване на времето до

лечението с близо 1 час

Както посочват експертите, новите технологии не заменят невролога, но осигуряват бърз достъп до жизненоважна информация в критичните първи минути.

В добре организираните здравни системи грижата не приключва с изписването от болницата, а продължава с персонализирана рехабилитация и непрекъснат мониторинг. Съвременният медицински подход залага на стимулирането на невропластичността чрез роботизирани системи, виртуална реалност и умни устройства със сензори, които проследяват движението, походката и възстановяването на пациента дори в домашна среда, разказа проф. Димитър Масларов.

Настояване на медицинската общност е смяна на фрагментираните епизодични грижи с комплексен подход: профилактика, бърза диагностика и лечение, пълноценното възстановяване. Крайната цел е обединените усилия да запазят възможно най-много хора здрави, дееспособни и пълноценни.