Четенето, писането и изучаването на чужди езици могат да понижат риска от деменция с почти 40%, сочи ново изследване, според което милиони хора биха могли да предотвратят или отложат развитието на заболяването.

Деменцията е сред най-сериозните здравни заплахи в света. Очаква се броят на засегнатите да се утрои и да надхвърли 150 милиона души до 2050 г., което поставя огромно предизвикателство пред здравните и социалните системи.

Американски учени установиха, че редовното участие в интелектуално стимулиращи дейности през целия живот – като четене, писане или изучаване на нов език – се свързва с по-нисък риск от болестта на Алцхаймер, най-разпространената форма на деменция, както и с по-бавно когнитивно влошаване, съобщи „Гардиън". Авторът на изследването Андреа Замит от Медицинския център към университета „Ръш" в Чикаго отбелязва, че когнитивното здраве в напреднала възраст е „силно повлияно" от продължителното излагане на интелектуално стимулираща среда.

Изследователите са проследили 1939 души със средна възраст 80 години, които в началото не страдат от деменция. Участниците са наблюдавани средно осем години и попълват анкети за умствената си активност в три етапа от живота.

Ранният етап (преди 18 години) включва колко често са им четели, дали са чели книги, имали ли са достъп до вестници и атласи у дома и дали са изучавали чужд език повече от пет години. В средната възраст се отчитат доходите, наличието на списания, речници и библиотечни карти, както и посещенията на музеи и библиотеки. В късна възраст се разглеждат честотата на четене, писане и игри, както и доходите от пенсии и други източници.

По време на проучването 551 души развиват болестта на Алцхаймер, а 719 – леко когнитивно нарушение. Сред хората с най-високо ниво на интелектуално обогатяване 21% развиват Алцхаймер, срещу 34% при тези с най-ниско ниво.

След отчитане на фактори като възраст, пол и образование, учените установяват, че по-високото ниво на умствена активност през живота е свързано с 38% по-нисък риск от Алцхаймер и 36% по-нисък риск от леко когнитивно нарушение.

При най-активните участници болестта на Алцхаймер се появява средно на 94 години, в сравнение с 88 години при най-малко активните – забавяне с над пет години. Лекото когнитивно нарушение настъпва средно на 85 години срещу 78 години – разлика от седем години.

Изследването посочва, че участниците с по-висока умствена активност запазват по-добра памет и мисловни способности до края на живота си.

Авторите отбелязват, че проучването показва връзка, но не доказва причинно-следствена зависимост. Част от данните за ранния живот са събрани ретроспективно, което може да влияе върху точността им.

Според д-р Айсолд Радфорд от „Alzheimer's Research UK" резултатите показват, че деменцията не е неизбежна част от остаряването. Тя подчертава, че поддържането на умствена активност през целия живот може значително да намали риска от развитие на заболяването, съобщава БГНЕС.