• Спасява момиче от гроба след тежка катастрофа, което прекарва 100 дни в реанимация
  • Анестезиологът създава мрежата от 198 филиала на спешна помощ и 36 спешни отделения у нас
  • Той е един от лекарите, заради които Златко Баретата и Благой Иванов - Багата остават живи

Преди 20 г. в София след тежка катастрофа карат по спешност Агнеса Косачева в “Пирогов”. Близо месец тя прекарва там в критично състояние и с опасност за живота. Междувременно една от лекарките в отделението казва на родителите й да се свържат с проф. Милан Миланов – доайена на спешната медицина у нас, който по думите й “бил способен да извади човек от гроба”.

По това време той е началник на многопрофилната болница, но въпреки това се съгласява да поеме случая. Веднага след разговора превежда пациентката в централната реанимация. Следва много тежка битка за живота й в продължение на 100 дни.

“Когато вече бях вън от опасност, в съзнание и контактна, родителите ми и колегите на проф. Миланов от реанимацията подробно и с възхищение ми разказаха какво се е случило и как той е направил и невъзможното, за да ме спаси – споделя Косачева във фейсбук профила си. - Колегите му признаха, че изобщо не са били оптимисти за мен. В много критични случаи са смятали, че професорът този път няма да успее, но противно на очакванията, той все е намирал начин да пребори смъртта. Един от лекарите ми каза, че в един момент това вече е изглеждало в някаква степен като свръхестествено. Случаят е бил отразен и в американски медицински журнал. Разбира се, след всичко, което разбрах, горещо благодарих на проф. Миланов, а той съвсем лежерно ми отвърна, че всъщност заслугата не е негова, че ме е спасил Господ, а той просто не е спирал да вярва.

Осуетяваше всичките ми опити да изкажа благодарност, изобщо не търсеше и не очакваше такава, не се ласкаеше от любезности и комплименти. Наградата за него беше доброто му дело. Личеше си удовлетворението му. Гледаше ме с голяма радост, задаваше ми въпроси, изучаваше ме, искаше да разбере що за човек съм. Последният ми ден в “Пирогов” беше доста емоционален. Проф. Миланов се просълзи, каза ми, че иска винаги да съм щастлива. Пожела ми да го забравя.

В прекия смисъл, това, разбира се, не се случи и няма как да стане.

През годините е заемал

специално място

в мислите и молитвите ми. Следях информацията за него в медиите. Искрено се радвах на успехите му, ядосвах се и приемах лично всички нападки срещу него. Защото професионалните постижения на проф. Миланов през годините не са просто факти. Зад тях стоят хиляди спасени животи. И точно затова той никога няма да си отиде, не и напълно. Ще продължи да живее в мислите на много хора. Искам всички да знаят колко велик човек е той.”

Затова и когато Агнеса Косачева вижда новината за смъртта на проф. Миланов, в гърлото й засяда буца.

“Не очаквах и не исках да прочета това. Зная, че е така - всичко, което се ражда, умира, но е тежко да го приема за човека, който в съзнанието ми е велик и всемогъщ, и е спечелил безброй неравни битки със смъртта, включително и тази за моя живот”, допълва тя.

Проф. Милан Миланов е роден на 29 септември 1945 г. заедно със своя брат близнак Георги.

Детството му било

безкрайно бедно,

но щастливо. От тези години запомнил, че семейството му никога не сядало на масата, преди да се е прибрал баща му Стоян. Той пътувал много и когато се върнел, разказвал как живеят българите в чужбина.

След като минава службата му на войник, кандидатства и го приемат във всички специалности на Медицинската академия и на Софийския университет. Именно там първо влязал в специалност “Българска и турска филология”.

Вслушал се обаче в съвета на баща си да учи нещо, което е и занаят. Така избрал медицината. Завършва през 1973 г. и след дипломирането си го разпределят в Сливен. 9 месеца работи в Бърза помощ, а след това става анестезиолог. Тънкостите в професията научава от тогавашния шеф на хирургическото отделение д-р Рохов и го почита до последния си дъх.

През 1976 г. се връща в София и оттогава

в продължение на 40 г.

работи в “Пирогов”

Първо е началник на отделение, след това шеф на централната реанимация, а през 1992-1993 г. е и директор на многопрофилната болницата.

В началото на 90-те е инициатор за възстановяването на Българския лекарски съюз и е избиран два пъти за негов зам.-председател. По-важното, което прави, е изработването на първия стандарт за спешна помощ през 1993–1994 г. Проф. Миланов създава мрежата от 198 филиала на спешна помощ и 36 спешни отделения у нас, в които през последните 30 години са спасени хиляди пациенти. Обучава и първите поколения специалисти по спешна помощ у нас. По тази причина го наричат “баща на спешната медицина” у нас.

“Проф. Миланов беше човек с голямо Ч, със сигурност – споделя пред “24 часа – 168 истории” д-р Ая Таха, лекар в централната реанимация на “Пирогов”. - Не е много времето, в което го познавах, съответно не съм видяла с очите си това, за което всички сме чували и чели, че е постигал - с пациентите, а и в здравеопазването като цяло. Знам, че е имал много съмишленици, поддръжници и приятели в работата си, но не по-малко са били и противниците му. И смятам това за съвсем нормално - големите хора като проф. Милан Миланов са наясно, че няма всички да ги харесват и че големите дела вървят за ръка с куп перипетии и набирането на не един и двама врагове. Вероятно е въпрос и на гледна точка.

Аз заварих този човек като

ръководител на целия

комплекс по

анестезиология

и интензивно лечение, включващ всички такива налични структури в “Пирогов”. Основната му дейност в болницата по това време беше ръководната. И всъщност резултат от тази дейност бяха сплотените колективи в различните структури. За централната реанимация, където работя, мога да кажа, че създаденият от него колектив за мен беше като семейство. Цареше уважение сред колегите, можеше всеки да получи подкрепа в труден личен момент. Работеше се с хъс и мотивация заради истинското в медицината и уважението към професията, макар и често да е било много трудно, дори непосилно, защото пациентите там са най-тежките.”

Д-р Таха описва проф. Миланов едновременно като забавен и сериозен човек. Винаги вдъхвал доверие и спокойствие. Поемал отговорност за думите си, но без да звучи деспотично и заповеднически.

“Запознах се с проф. Миланов през лятото на 2010 г. – посочва лекарката. - Тогава бях студентка по медицина, втори курс и активно търсех работа в болница. Попаднах, случайно или не, в Клиниката по интензивно лечение на “Пирогов”. Тогава се наричаше Централна реанимация. Позицията ми беше санитар, а на това място имаше още 7-8 студенти от по-горни курсове. През лятото, тъй като бяха минали и изпитните сесии, давахме и дневни дежурства през делничните дни. В един такъв ден се запознах и с професора. Едно от задълженията ми беше да събирам поръчките за обяд. Така, още непознаваща почти никого от огромния колектив на клиниката, просто ходех и питах наред, записвах и гледах да не пропусна някого. На един от компютрите на централния сестрински пост беше седнал професорът - с бяла престилка и дълбок поглед, както винаги. Нямах представа кой е и просто попитах: “Извинете, нещо от магазина желаете ли?”. Погледна ме, зачуди се за миг защо му задавам такъв въпрос и явно се сети, че съм новата. Реши да се пошегува с отговора:

“Две руси мадами, моля!”

Не знам как ми хрумна, но реших да продължа шегата: “О, съжалявам, свършиха”. Засмя се и също продължи: “В такъв случай, търси си нова работа”. В този момент се включи и старшата сестра, която ме представи на професора, а аз все пак успях да разбера кой е този духовит и същевременно изключително респектиращ човек.” 3Въпреки че проф. Миланов имал чепат характер и затова немалко хора не го харесвали, той винаги се грижел за своите подчинени.

“В края на 2016 г. ми се наложи оперативно лечение в сравнително спешен порядък – спомня си д-р Таха. - За няколко дни трябваше да се случи всичко. По това време, освен че работех и специализирах, се обучавах дистанционно и към медицинския университет в Барселона. Бяха инициирали голям интернационален проект, в който лекари от различни европейски държави да придобият квалификацията за координатори по донорство и трансплантации. Вечерта, преди да ме приемат в болницата, професорът ми се обади лично. Дори не знаех, че той е наясно, че ще се наложи да отсъствам няколко дни от работа и по каква причина. Попита как съм. Бях трогната. Усетих подкрепа и топлина. Дори не дочака да му отговоря, а продължи: “Изобщо не ми се мотай, чакат те хора, за да живеят!”. В понеделник ме оперираха, в сряда ме изписаха, в петък бях на Коледно тържество на клиниката.”

В годините през доайена на спешната помощ минават най-тежките пациенти. Хиляди спасени животи се дължат лично на него. Немалко негови колеги свидетелстват за чудеса в реанимацията. Проф. Миланов успява да спаси и Златомир Иванов – Баретата след стрелбата срещу него в Съдебната палата през 2013 г. и Благой Иванов – Багата след намушкването му с нощ в началото на 2012 г.

Златко Баретата получава четири куршума в крака и корема и дълго време е с опасност за живота. Тогава проф. Миланов обяснява, че първите действия овладяват състоянието на бившия командос, но му предстояла операция на бедрото, което било раздробено вследствие на атентата срещу него. Засегнати били тънкото и дебелото черво и пикочният мехур.

“Коремните му наранявания в медицински аспект са много сложни – заявява тогава професорът. – Случаят е тежък като този с Багата, който беше наръган в сърцето. Знам, че докато Баретата все още е бил в съзнание, е казал да го докарат в “Пирогов”. Смешното беше, че охраната му го носеше, а не лекарите.

Те специалисти ли са, или

ги беше страх,

че колегите ми ще го гръмнат? Гардовете на Иванов бяха изтласкали лекарите и не им бяха позволили да го качат в линейката?”

Между спасяването на хиляди животи проф. Миланов е и силно обществено ангажиран. Влиза в политиката и става заместник-министър на здравеопазването в правителството на Филип Димитров. По-късно обаче е свален и това нанася сериозен удар върху личността му.

“Сърдечната недостатъчност се оправя, недостатъчността - не”, казва тогава той. Въпреки това не стои далеч от политиката, а не спира да критикува управляващите за системата на здравеопазването. До последно се вълнувал какво се случва в държавата.

А д-р Ая Таха пожелава да е светъл пътят му и знае, че със сигурност там горе има на какво да научи останалите.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

Колегите му казват, че в реанимацията винаги се случвали чудеса с неговите пациенти.
Колегите му казват, че в реанимацията винаги се случвали чудеса с неговите пациенти.
Проф. Милан Миланов
Проф. Милан Миланов
Проф. Миланов харесваше президентът Петър Стоянов и твърдеше, че двамата са си приличали.
Проф. Миланов харесваше президентът Петър Стоянов и твърдеше, че двамата са си приличали.