Изследване: участниците с по-високи нива на малки HDL частици в мозъка се справят по-добре с когнитивните тестове и имат по-малко плаки

Двете лица на холестерола - добър и лош, обикновено се възприемат положително или отрицателно във връзка с ролята им върху сърдечното здраве. По-внимателното тълкуване включва ефектите върху кръвоносните съдове в мозъка и риска от инсулт. Ново изследване показва, че добрият холестерол (медицината го обозначава като HDL, или липопротеини с висока плътност) може да играе по-мащабна роля за здравето на мозъка с напредване на възрастта.

Холестеролът е вещество, от което тялото ни се нуждае, за да произвежда хормони, да усвоява правилно храната и като строителен материал за нови клетки. Организмът си произвежда основното количество холестерол, малка част постъпва от хранителни източници.

Когато е над нормата, лошият холестерол LDL - липопротеините с ниска плътност, може да увеличи риска от запушване на артерии, инфаркт и инсулт. Една от основните роли на добрите липопротеини е да намалят този риск, като връщат свободния холестерол в черния дроб, за да бъде разграден и изхвърлен.

Добрият холестерол в мозъка е малко по-различен от HDL в останалата част на тялото. Сега учени от Центъра за изследване на болестта на Алцхаймер към Университета на Южна Калифорния допускат на базата на свои изследвания, че той може да намалява риска от болестта на Алцхаймер. Този вид деменция е може би най-лошото заболяване, което съществува. Човешката личност се разгражда, в крайните му стадии човек не разпознава дори близките си и е абсолютно безпомощен да реагира на случващото се и собствените си нужди.

За да установят добрия холестерол в кръвната плазма и цереброспиналната течност на здрави възрастни на 60 и повече години, изследователите използват техника, наречена йонна мобилност. Подлагат ги и на когнитивни тестове. Оказва се, че участниците с по-високи нива на малки HDL частици в мозъка са се справили по-добре с тях и са имали по-малко амилоидни плаки.

Резултатът не се променял независимо от фактори като възраст, образователно ниво, пол или наличие на гена APOE4, който преди това е бил свързан с по-висок риск от алцхаймер.

Изследователите вярват, че добрият холестерол може да участва в изчистването на пептидите, които образуват опасните амилоидни плаки. И също така, че новите открития могат да доведат до нови лекарства. Но към момента учените не могат да обяснят механизма на действие, който евентуално намалява риска.

Предизвикателствата са, че е трудно да се идентифицира кои от холестеролните частици са със защитните свойства, тъй като има много подтипове HDL. И според учените са нужни повече изследвания, за да се разберат взаимодействията и разликите между HDL в мозъка и тези в общата циркулация.