- Доц. Рангелова, здравословно ли да се яде бял хляб?

- Здравословното хранене е съвкупност от биологични процеси, при които организмът приема определени вещества, за да поддържа своите енергийни и веществени потребности. Здравословно е разнообразното и балансирано хранене.

Основните хранителни вещества са белтъци, мазнини и въглехидрати. Няма храна, която да съдържа всички хранителни вещества, от които се нуждае организмът. Като източник на енергия в 1 г белтъци се съдържат 4 ккал, в 1 г мазнини - 9 ккал, в 1 г въглехидрати - 4 ккал, в 1 г влакнини - 2 ккал, и в 1 г алкохол - 7 ккал.

Трябва всеки ден да се ядат зърнени храни и картофи, мляко и млечни продукти, месо и/или богати на белтък храни, а също зеленчуци и плодове. Храни и напитки, но в малки количества, са добавени мазнини, захар, захарни и сладкарски изделия.

Зърнените храни са хляб (бял, тъмен, пшеничен, ръжен, многозърнест), питки, макарони, спагети, юфка, кус-кус, фиде и др., гевреци, ориз, царевица, овесени ядки, грис, жито, корнфлейкс, мюсли и др.

Хлябът от бяло брашно се отнася към зърнените храни. Те и картофите доставят основната част от енергията за деня. Консумацията на бял хляб може да е част от здравословното хранене. Пълнозърнестите обаче са по-богати на влакнини, витамини и минерали. Ето защо приемът на хляб е добре да бъде предимно на пълнозърнести видове.

- На каква възраст да намалим хляба и на каква организмът се нуждае най-много от него?

- Зърнените храни и продукти на зърнена основа са източник на енергия (доставят 50% от общия енергиен внос) и ценни вещества. Чрез тях получаваме 30% от дневния белтъчен прием и 50% от витамин Е. Те са изградени от въглехидрати (60-80%), белтъци (7-14%), мазнини (2-7%), витамини, минерали (1,2-3,7%), влакнини и вода,

богати са на фосфор, калий, калций

Витаминното съдържание е ниацин (РР), пиридоксин ( В6), тиамин (В1), рибофлавин (В2), токофероли (Е) и др. В обвивките на зърната има и целулоза, хемицелулоза, лигнин, които изпълняват ред благоприятни биологични функции - създават усещане за ситост, регулират моториката на червата, спомагат за екскрецията на екзогенни и ендогенни вещества, нормализират чревната микрофлора. По тези причини ценни са целите зърна, или хлябът и тестените изделия от пълнозърнести брашна.

Зърнените храни се препоръчват за всяка възраст. Белите брашна и продуктите от тях съдържат предимно нишесте, белтъци, незначително количество мазнини, почти са лишени от витамини и минерали.

Пълнозърнестите и продуктите от тях са значително по ценни, защото са по-богати на витамини, минерали, белтъци, мазнини и целулоза. Те съдържат по-малко въглехидрати и имат по-ниска енергийна стойност.

Пълнозърнестите каши се въвеждат още при захранване на бебето. При деца до 3 г. пълнозърнест хляб не бива да се дава извън къщи. При домашно хранене обаче майките може да го въведат още след 1-годишна възраст след препоръка от лекар.

При деца от 3 до 6 г. може да се яде ежедневно в основните хранения - закуска, обяд и вечеря, поне един представител от групата на зърнените храни. Но хлебни, тестени и картофени изделия трябва да съдържат по-малко мазнини, сол и/или захар.

При учениците ежедневно да се яде поне по един представител от групата на зърнените храни като хляб, хлебни и макаронени изделия, тестени изделия, ориз, жито и други зърнени храни и картофи.

При възрастните зърнените храни също са в основата на хранителната пирамида, но пак пълнозърнестите видове. Недостатъчната употреба на пълнозърнести (тъмни) видове хляб е една от причините за увеличаване честотата на затлъстяването, хиперлипопротеинемиите, диабета, рака на дебелото черво, коронарната болест, холелитиазата, подаграта и др.

- Какво става в тялото, ако изобщо не се яде хляб?

- Хлябът съдържа много полезни хранителни вещества, но с най-голям дял в него са въглехидратите. Те се трупат като резерв в черния дроб и мускулите или се превръщат в мазнини като резервен енергиен източник.

Приемът да е предимно под формата на нишестени полизахариди от зърнените култури и кореноплодните. Полизахаридите повишават нивата на кръвната захар плавно и осигуряват енергия за по-дълго време в сравнение със захарите. Храните с полизахариди са добри източници на витамини, минерали, влакнини и други биологично активни съединения.

Растящият детски организъм се нуждае от адекватен прием на въглехидрати. При кърмачета до 6 месеца той е 60 г/ден, от 6 до 12 месеца е 95 г/ден. Минималният за деца над 1-годишна възраст, юноши и възрастни е 130 г/ден, за бременни е 175 г/ден, а за кърмещи е 210 г/ден.

Недостатъчният прием на въглехидрати има неблагоприятни ефекти върху целия организъм. При това се включват защитни механизми като глюконеогенеза, при която глюкозата се синтезира от аминокиселини.

Това е силно натоварващ дори за здравия организъм кетогенен режим, който води и до увеличаване на пикочната киселина в кръвта. Черният дроб е лишен от протективния ефект на глюкозата и в него започват други защитни, но не безопасни във времето процеси, ако “гладуването” продължи. Възможно е да се развие неалкохолна стеатоза при хора, които никога не са злоупотребявали с алкохолни напитки, а впоследствие да се получат и тежки увреждания на черния дроб. Други неблагоприятни ефекти са повишаване на липидите в кръвта, понижаване на имунитета, а в по-напреднали случаи се изявяват и симптоми на недохранване.

- Какъв хляб е най-добре да се яде?

- За здрав човек - всички видове, но да предпочита пълнозърнестите.

При запек, туберкулоза, анемия, бъбречни болести - хляб “Грахам”. При гастрити, язва, ентероколити - бял хляб, сух, отлежал, препечен. При реконвалесцентно болни, анемия - хляб с глутен. Чернодробни болести и хипопротеинемии - обогатен с лецитин. При сърдечно и бъбречно болни - с намалено съдържание на сол. При глутенова ентеропатия - овес, елда, ориз, царевица.

Белите брашна и продуктите от тях са подходящи за хора с гастрити, язва, болезнени ентерити и колити и диария. Пълнозърнестите брашна и продуктите от тях са подходящи за диетично-терапевтичното хранене.

- Хората с диабет трябва ли да консумират ръжено или друго пълнозърнесто брашно, защото има по-нисък гликемичен индекс?

- Те имат нарушена въглехидратна обмяна. Гликемичният индекс е способността на богатите на въглехидрати храни да повишават нивото на кръвната захар. Познаването на гликемичния индекс е полезно за планиране на менюто с цел да се избегнат резките и значителни покачвания на кръвната захар, особено при хора с диабет.

- Расте интересът към безглутеновия хляб. Вреден ли е наистина глутенът?

- Зърнени храни без глутен са ориз, царевица, елда, просо, киноа, амарант, безглутенов овес и безглутенова пшеница. Непоносимостта към глутен е имунно - свързано нарушение на дейността на тънкото черво с многообразни симптоми. Засяга 0,5-1% от хората. Лечението изисква безглутенова диета. За всички останали приемът на глутен не е проблем.

- В каква комбинация да се избягва хляба?

- Няма такива комбинации от храни. Поогрешно е да се мисли, че яденето на хляб води до затлъстяване. Енергийната стойност на зърнените храни е сравнително ниска, ако не се добавят мазнини. Важно е да не се прекалява с количеството.

- Какво мислите за така нашумелите кето продукти?

- Те имат високо съдържание на белтък, мазнини и ниско на въглехидрати. Основно са от животински произход. Употребата им не крие рискове за организма и допринася за разнообразното хранене. Но имайки предвид, че минималният прием на въглехидрати след 1-годишна възраст е 130 г/ден, кето режим не трябва да се прилага без надзор от специалист.