Ще останат отделни т. нар. джобове, където ваксинираните са малко. Там ще продължи прилагането на ограничителни мерки, казва вирусологът

При добро глобално покритие с ваксини до 1-2 години най-вероятно коронавирусът ще стане ендемичен, т.е. разпространението му ще се ограничи само на отделни места, където покритието с ваксини не е достатъчно. Това каза вирусологът проф. Радка Аргирова, цитирайки последно проучване на едно от най-авторитетните специализирани издания – списание „Nature”.

„Ще има страни и територии, които ще могат да се отърват от коронавируса при добър брой ваксинирани хора, но ще има и т. нар. джобове, в които хората няма да бъдат имунизирани достатъчно и може да продължат тези отваряния, затваряния и гранични мерки. С това призовавам ваксинацията, която е започнала, да придобие действително масов характер и със сигурност ще имаме резултат от това”, каза проф. Аргирова пред Би Ти Ви.

Според нея обаче като цяло не се вярва на ваксините у нас. Проблемът го има и в малките населени места, като причините за това са редица, но основно е защото там има по-малко разпространение и по-малко болни, а някъде даже съвсем няма, допълни тя.

Всички ваксини са много добри, категоричен е специалистът и допълни, че в разяснението на това трябва да се включат личните лекари по места.

Ефективността им срещу новите варианти също е доказана, припомни още проф. Аргирова.

„Този вирус се разпространява със страхотна бързина и колкото повече се разпространява, толкова повече мутира. За да спрем това, трябва да се ваксинираме. За ваксината на „Пфайзер” вече е установено, че чрез нея вирусът не се предава. За „АстраЗенека” пък се установи, че дори при заразяване, 70-75% от хората, които не са развили симптоми, така и не ги развиват. Това са многостранни ползи от ваксините”, каза вирусологът.

В ход в момента са изследвания на абсолютно всички одобрени ваксини дали предотвратяват разпространението на коронавируса. Като категорични резултати за момента има само за „Пфайзер”.

Ваксините са ефективни и при новите варианти и мутации на вируса, като според проф. Аргирова до нов щам, при който те най-вероятно няма да действат, няма да се стигне поне още една година, ако изобщо се появи, затова и има смисъл от ваксинирането, обясни тя.

„В момента имаме един щам. Вътре в него имаме мутации (замествания) и варианти, като в един вариант има няколко мутации. Английския например е с 22 мутации. Имаме ситуацията, при която всички тези мутации и замествания стават в границите на 1 щам – SARS-CoV-2, като антителата срещу този щам, предизвикани от ваксините, действат. С различна сила – за някои 100, за други70%, но действат. Лошо ще стане, ако се увеличат вариантите и мутациите и се стигне до друг щам на SARS”, обясни проф. Аргирова.

Самата тя вече е напълно ваксинирана и с двете дози. Преди това не се е срещала с вируса, а сега титърът на антителата ѝ е висок, разказа тя.

Според нея ситуацията с разпространението на вируса в момента у нас изглежда добре.

„Не е толкова висок броят на новооткритите случаи. Надявам се да не стигнем до следващи високи върхове, но ще има такива вълнообразни по-малки и по-големи връхчета, които ще наблюдаваме. Това е характерно за постваксиналното развитие на една епидемия, когато ваксиналното покритие все още не е завършено”, обясни проф. Аргирова.