Заболяването не е присъда, възможен е добър контрол чрез активно наблюдение от невролог

- Д-р Златарева, какви са симптомите на болестта на Паркинсон и в каква възраст най-често се проявяват?

- Болестта на Паркинсон е невродегенеративно заболяване, което се проявява обичайно около 60-годишна възраст. Свързано е със загуба на неврони, които произвеждат веществото допамин в мозъка. Най-познатият симптом е треперенето. Характерно е, че то се проявява при покой, за разлика от друг вид треперене, какъвто е есенциалният тремор. Други характерни симптоми са несръчност, забавяне на движенията, сковаване в мускулите – израз на т.нар. мускулна ригидност. Паркинсоновата болест не е присъда, а хронично заболяване, което изисква навременна диагностика и активно проследяване.

- Как се поставя диагнозата?

- Тя се поставя на базата на клиничната картина и неврологичния преглед. В помощ на невролога могат да бъдат и специализирани изследвания като ЕМГ-треморография или специфичното изследване DaT SCAN. Все пак, уместно е при поставяне на диагнозата да се проведе образно изследване на главния мозък, за да се изключат други изменения, които биха могли да дадат подобна симптоматика.

- По какво се разпознава преходът към напреднала Паркинсонова болест?

- В първите 5-6 г. след поставяне на диагнозата човек обичайно се чувства добре на фона на провежданата терапия. Това се нарича „меден месец на паркинсоника“. С времето обаче се наблюдава задълбочаване на двигателните симптоми – пациентите започват да стават нестабилни при изправяне, провлачват краката, затрудняват се при прекрачване на прагове. Освен това се проявяват и недвигателни симптоми, например нарушения на съня, депресивни състояния, деменция. Напредналият стадий на паркинсона обаче не бива да се свързва само с давността на заболяването, а и с повлияването на пациента от провежданата терапия. Започва да се скъсява периодът на действие на медикамента, което налага по-чест прием. Това може да доведе до странични ефекти от самата прилагана терапия. При такива сигнали трябва да се реагира своевременно и да се потърси консултация със специалист.

- Може ли да се забави ходът на болестта? Какво може да се направи, когато пациентът вече е в късна фаза на заболяването?

- При всеки пациент ходът на заболяването е строго индивидуален. Това налага внимателно проследяване от наблюдаващия невролог. Съветваме пациентите си да се опитат да поддържат физическа и умствена форма,– да провеждат разходки, да четат, да решават кръстословици, логически задачи и др. Актуален е и въпросът с диетата – препоръчваме намален прием на животински мазнини.

В късната фаза на заболяването основният проблем, с който се сблъскваме, е намаленият отговор към приеманите медикаменти . Ако в началото на болестта приемът на лекарствата е бил на 6 часа, впоследствие става през 5, през 4, през 3 – това е феноменът на изчерпването. При незадоволителен ефект от прилаганата терапия пациентите трябва да бъдат насочени към специалист по двигателни нарушения, за да се прецени следващият етап на лечението. Това означава да се прецени дали пациентът е подходящ за устройства-асистирани терапии.

- Кои са основните проблеми на пациентите с напреднало заболяване на Паркинсон?

- Затруднява ги основно самообслужването и извършването на всекидневните дейности. Появяват се и чести падания, които са предпоставка за травматизъм и инвалидизация. Влошава се качеството на живота на пациента, но и на неговите близки.

Здравната каса финансира 3 терапии за напреднала Паркинсонова болест – дълбока мозъчна стимулация, инфузия с апоморфин, леводопа-карбидопа интестинален гел. Каква е разликата между тях и коя е най-използваната у нас?

Дълбоката мозъчна стимулация е свързана с поставяне на електроди в мозъка, които да стимулират определени негови структури и по този начин се повлиява паркинсоновата симптоматика. Това е неврохирургичен метод за лечение на късен паркинсон.

Апоморфинът се прилага под формата на подкожна инфузия чрез специализирана помпа. Леводопа-карбидопа интестиналният гел е лекарствено вещество, което се подава чрез специална помпичка директно в тънкото черво. Този метод на лечение е въведен в България през 2009 г. и е най-често прилаганият, имаме над 100 пациенти на тази терапия.

- За кого е подходяща терапията с леводопа-карбидопа интестинален гел? Какви са нейните предимства в сравнение с класическото медикаментозно лечение?

- Такъв тип терапия трябва да се обмисля при пациенти с незадоволителен ефект от лекарственото лечение по отношение на двигателните симптоми. Трябва да имат запазен добър отговор към активното вещество леводопа. Подходящи са и пациенти с изразени странични ефекти от приеманите лекарства, което не позволява съществена корекция втерапевтичната им схема . Предимствата на леводопа-карбидопа интестиналния гел са, че повлиява широк спектър от моторни и немоторни оплаквания при паркинсон. Чрез него се избягва и стомашният пасаж, който при хората с паркинсон е забавен – лекарството се подава директно в тънкото черво и по този начин се абсорбира по-добре от таблетните форми.

- Какви са медицинските критерии за подбор на пациентите за терапия с интестинален гел?

- У нас следваме добре разработения европейски алгоритъм, който е известен като „5-2-1“ и означава: 5-кратен прием на лекарствата, 2 или повече часа скованост през деня и 1 час с неволеви движения – дискинезии. За преминаването към такава терапия е необходимо пациентът да има социална подкрепа от близките си, да има помощ от болногледач, както и се препоръчва да е с добре компенсирани придружаващи заболявания. Възрастта не е ограничаващ фактор по принцип.

- Каква е процедурата по поставяне на леводопа-карбидопа интестинален гел?

- Извършва се от мултидисциплинарен екип, невролози и гастроентеролози. Процесът е двуетапен. Първо се поставя временна назо-гастрална сонда. В отделение по неврология се започва въвеждането на медикамента, обучават се пациентът и неговият болногледач как се борави с помпата. Вторият етап представлява поставянето на постоянната гастростома, което се прави в отделение по гастроентерология. Следва фината настройка на дозите при наблюдаващия невролог. Изискват се няколко дни болничен престой.

- Какъв е пътят на пациента, за да получи тази терапия?

- Пациентите трябва да се насочат за кандидатстване за терапията от болница с определено ниво на компетентност, каквито са повечето университетски болници. Прави се определен набор от изследвания и се кандидатства пред специализираната комисия по късна Паркинсонова болест, която се намира в нашата болница и се ръководи от акад. Миланов. След одобрение от комисията документите се подават към НЗОК.

- Как поддържате контакти с пациентите в условията на епидемия от COVID-19?

- Полагаме огромни усилия да сме в постоянна връзка с пациентите и с каквото можем, да помогнем дистанционно – онлайн или по телефона. Нашите пациенти знаят, че винаги могат да ни открият на тел. 02/97-02-202 в отделението по паркинсон.

Още информация по темата – на www.parkinson.bg