Повечето от нас имат моменти, в които стават твърде чувствителни и раздразнителни. Ядосваме се на ситуации, реплики и действия, с които преди сме били свикнали. По-просто казано, "изпускаме си нервите". Дали започваме да се дразним на хора, които дотогава са ни били симпатични; или даваме израз на сдържаните негативни емоции, които винаги сме изживявали спрямо тях, няма особено значение. Когато всички ни дразнят, губещи сме най-вече ние, тъй като настройваме другите срещу себе си. Причините за това произтичат от нас самите - характер, способности за справяне с предизвикателства, натоварване. Но могат да дойдат и от вън, т.е. да бъдем предизвикани. Най-важното в такива моменти е да успеем да преценим дали всички ни дразнят нарочно, или само така ни се струва, т.е. е плод на наши интерпретации.

Липса на уважение

Когато решим, че не ни уважават, няма как да се чувстваме добре. Дори напротив - дразним се на онези, които не се вслушват в думите ни, волята ни, съветите ни. За да можем да преценим дали околните наистина вървят срещу нашия интерес, е добре да им дадем малко време. Мнозина първо говорят, а после действат. Повечето от тях пък изобщо обмислят ефекта на събитията доста след като те са се случили. В огромен брой ситуации другите могат да направят точно каквото желаем от тях или сме ги посъветвали, едва след като са имали възможност да помислят върху него. Тук основното е да проявим търпение, преди да се обидим. В крайна сметка не всички хора по света са готови да ни дразнят за удоволствие. Значи трябва да се отървем от обидчивостта си.

Разминаване между възможности и амбиции

Понякога сме твърде взискателни към себе си и околните. В първия случай рискуваме постоянно да оставаме неудовлетворени от постигнатото и да задълбочаваме комплекса си за малоценност. Във втория е налице опасност от конфронтация с колеги, близки, роднини и изобщо със заобикалящия ни свят. Отново нещата опират до правилната преценка на собствените и чуждите възможности. Никой не е длъжен да се е родил гений. Разминаването между способностите, амбициите и очакванията ни може да предизвика трайно разочарование от хората. Тогава наистина ще се дразним от всичко, което те правят.

Вглеждане в негативните качества

В много случаи възприемаме хората твърде повърхностно. Набиват ни се в очите само отрицателните им страни или дори едно неприятно качество, което особено ни е навредило в миналото. Всъщност всички са различни. Това, че някой се е държал към нас нечестно, недостойно, грубиянски, просташки, не означава обезателно, че всички други имат същите черти в характера си; или че ще ги проявят спрямо нас. Изброените страни в личностния профил не са толкова рядко срещани, но пък и не преобладават в общия фон. Добре е да не бързаме с поставянето на етикети и в преценките си.

Умора и лошо моментно състояние

Когато самите ние не сме във форма поради недоспиване, болки в тялото, душевни терзания или други причини, можем да станем по-сприхави. В такива моменти не само хората, но и целият свят ни става черен и дразнещ. Сред биологичните причини могат да се изброят: напреднал стадий на диабет; пременструално, дисфорично разстройство; депресия; синдром на хронична болка и други. Повечето от тези състояния подлежат на контрол и подобряване. А с него идва и "помиряването" с околните.

Смесени състояния

С този термин се обозначават най-често депресивни реакции и разстройства, при които вместо типичната отпуснатост, нежелание да се върши нищо, апатия и потиснато настроение, е налице агресивност, раздразнителност. Това нетипично протичане може да се предизвика от реакция на организма спрямо болестта. Всъщност ние често ставаме избухливи, когато нещо ни боли, когато не можем да свършим задачите си навреме, когато плановете ни не се реализират така, както сме очаквали. Ако се приеме, че депресията е заболяване, при което се намалява способността ни да реализираме заплануваните си неща поради обективно, биологично обусловено нарушение във функцията на мозъка, то за мнозина тази експанзивна реакция на недоволство и неудовлетворение може дори да се стори нормална. Все пак не всеки реагира по този начин. Значение има изначалната, характерова настройка. Лошото е, че невинаги сме склонни да поставяме диагноза "депресия" на агресивните хора. По-скоро ни се иска да ги избягваме или да се конфронтираме с тях. Това е предпоставка за задълбочаване на проблема и агресията.

Медикаментозна реакция

Някои лекарства могат да имат такъв страничен ефект - напрежение и раздразнителност. Хора, които за първи път започват да пият някои серотонинови антидепресанти, са най-сериозно застрашени от подобен тип реакции. Обикновено обаче това се преодолява в рамките на първата седмица. Необходимо е този феномен да се обсъди свободно с психиатъра, изписал медикамента, защото понякога силното раздразнение и невъзможност за нормално общуване е било и първият симптом на депресивното разстройство, който е довел пациента да търси квалифицирана помощ.