Повишената емоционална реактивност може да бъде временно явление или трайна характерова черта. В едни случаи ни помага, в други ни пречи да се адаптираме към социалната среда. Ето някои от най-честите причини да не можем да сдържаме емоциите си.

Характер

Някои хора са по-емоционални. По-лесно изявяват чувствата си, независимо в какъв регистър са - положителни или отрицателни. Това понякога им създава проблеми, защото реагират прибързано. Така в редица ситуации получават усещането за загуба на контрол, а това задълбочава трайното им усещане за несигурност. Липсата на задържане над емоциите обаче може да се възприема от околните за откритост, прямота и непосредственост. А такива черти в характера се ценят в редица култури. Все пак, ако такива хора смятат, че такъв тип емоционалност по - скоро им пречи, отколкото помага, могат да се обърнат към психолог за подкрепа и заучаване на други поведенчески модели.

Телесно изтощение

Самоконтролът, включително и над емоциите, изисква телесна и психична енергия. Когато сме недоспали, уморени в края на работния ден или изтощени от телесна или умствена работа, по-трудно успяваме да сдържаме емоциите си. В такива състояния може да изпадне всеки, особено в съчетание с глад, повишена консумация на кафе или стимулиращи напитки. Обикновено след хранене и почивка възвръщаме способността си да се владеем.

Изненадващи и силни емоции

Дори и най-сдържаните не могат да бъдат "имунизирани" спрямо изблици на емоционалност. Обикновено не успяваме да сдържим чувствата си при внезапни, неочаквани и интензивни стимули от средата. Такива са реакциите на гняв, мъка или радост, щастие. В това няма нищо ненормално. От друга страна, гневът е лош съветник. Затова дори и в изненадващи ситуации е добре да се учим да не реагираме мигновено. Когато ни обидят, без да сме очаквали, е уместно да свикнем първо да преброим "наум" до десет и едва след това да отговорим на предизвикателството.

Хронични болести

Продължителното боледуване, независимо от причинителя, отслабва нервната ни система. Пример в това отношение е диабетът. При него често се наблюдава промяна в характера, раздразнителност, липса на такт и сдържаност в изявата на емоциите, дори на фона на успешно лечение на останалите телесни симптоми. Тези черти се обострят при влошаване на заболяването. В повечето случаи подобни трансформации на характера са необратими.

Психични разстройства

Промени в настроението, затруднения в самоконтрола и "емоционални бури" могат да се появят при афективните психични разстройства - депресия, мания или смесени състояния. Ако подобни изблици на немотивирана радост или тъга, съчетани с раздранителност и дори агресия, се повтарят често в рамките на две седмици, необходима е консултация с психиатър. Лечението е значително улеснено в последните десетилетия. Приемат се лекарства, правят се чести прегледи.

Органичен синдром

Това е психиатричен термин. С него се обозначава промяната на личността при засягане на мозъка от някакво заболяване или травма. Състои се в изменения на реакциите - избухливост; импулсивност, която не може да се контролира; трудно сдържане на емоциите. Състоянието може да се предизвика от хронични заболявания като епилепсия. Но може да възникне и при внезапни нарушения на мозъчната функция - травми, сътресение, контузия на мозъка. Колкото повече травми получаваме в областта на главата, например при някои контактни спортове, толкова повече увеличаваме вероятността да възникнат подобни изменения в характера ни. Също така трябва да се има предвид и напредването на възрастта. Остаряването само по себе си не е заболяване. Когато обаче се съпътства от микроизменения в главния мозък под влияние на нарушения в кръвоснабдяването, атеросклероза и други, е възможно това да доведе до изменения в характера. Хората, засегнати от такива проблеми, изпитват затруднения с емоциите си. Или не могат да ги изразяват-т.нар. задръжка на емоциите, или не могат да ги удържат - изпускане, инконтиненция на емоциите. Независимо каква е причината за появата на такива трудности в експресията на чувствата, лечение има. То се изразява в прилагане на медикаменти, нормализиращи настроението, както и антидепресанти. Необходима е намесата на психиатър и методична, упорита терапия.