Този страх обикновено се появява при децата. Но всъщност неговата сянка ни съпътства през целия ни живот. В някои случаи може да се каже, че мотивира цялостното ни поведение - съзнавано или не. Човекът е "обществено животно", както е описан още от Аристотел. Така че всеки се нуждае от взаимност, споделяне на емоциите, идеите, битието. Всеки може да се почувства изоставен в един или друг момент от живота си, дори и тогава, когато липсва реален повод за такива изживявания. Страхът от самотата е нещо нормално, но може да се прояви и като абнормна реакция. Тогава се нуждаем от психологична или психиатрична подкрепа. Ето някои от най-честите причини, които могат да ни накарат да се страхуваме да останем сами.

Застрашаваща околна среда

Когато попаднем в ситуация, която не познаваме, която ни плаши, която е враждебна спрямо нас, нормално е да се почувстваме застрашени. Търсим подкрепа на познат, любим за нас човек, за да намерим сигурност. Такива моменти могат да възникнат при всекиго, особено при хора, които пътуват често. Това се случва също и при смяна на работното място, преместване от един дом в друг и пр. Необходимо е да си дадем сметка за това, че повечето от нещата, които ни плашат в околната среда, обикновено са плод на нашето въображение. Ние прехвърляме опасенията си несъзнавано върху външни обекти. Натоварваме ги със значения, които най-често те изобщо нямат. С привикването към новата среда страхът от самотата постепенно изчезва.

Зависимо личностно разстройство

Някои хора имат такава структура на личността, че се нуждаят непрекъснато от някой, който да ги води, наставлява. Когато такава фигура липсва или изчезне внезапно, те се чувстват извънредно несигурно. Имат усещането, че целият им живот рухва. Не са в състояние да функционират самостоятелно. Страхът да не останат сами е болезнено изразен. Често пречи на работата им и на изпълняването на останалите социални роли - на родител, на партньор в брака и пр. Уместна е помощта на психолог, както и психиатрично, медикаментозно лечение.

Страх от изоставяне

Тук значение има ранното възпитание в детството. Някои деца реагират с т.нар. сепарационна тревожност, когато биват оставени от родителите си. Типична картина за това е разводът и отделянето на единия родител от семейството. Децата обикновено са на възраст 3-4 г., но може да се среща и при по-големи. Страхът от изоставяне и оставане сам може да бъде проявен като нежелание да тръгне на детска градина, на училище. Обикновено се съпровожда от немотивиран плач, понякога заекване, регрес - изпускане по малка и голяма нужда и дори имитиране на телесни заболявания. Някои от тях могат да бъдат и съвсем реални, като например висока температура. С повече внимание, с прекарване на по-дълго време заедно с майката и/или другия родител тези симптоми могат да се преодолеят. Дори и тогава обаче съществува реална опасност в по-късните етапи от живота човекът, вече изграден характер да преживява трудно и мъчително раздялата и да изживява панически страх от изоставяне.

Преход от една възраст в друга

Човешкият живот преминава през различни цикли, свързани с промените, които настъпват в тялото ни с възрастта, функциите, които трябва да изпълняваме в обществото и в семейството и пр. Всеки следващ етап идва с нови изисквания, които трябва да изпълним, нови качества, които трябва да проявим. Не всеки успява да се справи съвсем адекватно. Затова е необходимо да подходим с повече разбиране, когато по-възрастните хора например се страхуват да остават сами. Най-доброто средство да преодолеем този страх е да ги накараме да се почувстват зачетени, уважавани и полезни. Това се отнася не само за хората в напреднала възраст, но също така и за юношите, на които предстоят важни житейски решения и избор; за зрелите мъже и жени, които стават се по-тревожни от евентуално настъпване на "кризата на средната възраст" и пр. Клубовете по интереси са добро решение за груповото преодоляване на тези психологични проблеми.

Телесно боледуване

Колкото по-болен, по-немощен, по-зависим става човек, толкова повече се страхува да не бъде оставен сам. Прикованите на легло, страдащите от тежки, хронични заболявания в това отношение са типичен пример за засилен страх от изоставяне. Освен обективните причини за това, налице са и болестни фактори, които променят психиката на такива хора. Те стават раздразнителни, нетърпеливи. С това трябва да се съобразяват онези, които полагат грижи за тях. От друга страна, създаването на комфорт, усещане за сигурност, ведрост би помогнало и за по-добър изход от телесното заболяване.

Депресивна реакция

Страх да не остана сам може да се появи и при депресивни заболявания и реакции. Те могат да възникнат спонтанно без видима и разбираема причина. Най-често се съпровождат с тревожност, страх от напускане на дома. Обикновено се появяват при млади жени, но се срещат и при мъже. Ако към тези симптоми се прибавят и нарушен сън, преобладаващи лоши мисли, липса на апетит, отслабване на тегло и траят повече от няколко седмици, наложително е да се проведе консултация с психиатър. Лечението е с антидепресанти, успокоителни и други методи.