Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Хормоните на щитовидната жлеза, чиято секреция при Базедова болест е повишена, повлияват функциите на всички органи и системи. Най-изразени са проявите от нервната, мускулната и сърдечносъдовата система, които се проявяват и най-рано в хода на заболяването. Характерни са: лесна мускулна умора (особено на долните крайници), треперене на ръцете (понякога и на цялото тяло), неспокойствие и депресивно състояние, чувство на горещина и обилно изпотяване, сърцебиене, засилващо се при физическо натоварване. В по-тежките случаи пулсът надхвърля 100-120 удара в минута при покой, в много случаи се явява прескачане на сърцето или абсолютна аритмия особено при възрастни пациенти. Кръвното налягане може да се повиши главно за сметка на горната му граница. Поради засилената обмяна с ускорено разграждане на веществата теглото намалява въпреки запазения, а понякога дори повишен апетит. Това още повече засилва мускулната слабост и умора, затруднява движенията и води до невъзможност за извършване на каквато и да е физическа работа.

При част от болните се явяват симптоми от страна на очите - разширени очни цепки, бляскав поглед, оток на клепачите, изпъкване на очните ябълки (екзофталм), ограничение в движението на същите в определени посоки и двойно виждане. Болните се оплакват от дразнене и зачервяване на очите, сълзотечение и дразнене от светлината. Тези прояви могат да предшестват останалите симптоми и могат да бъдат сбъркани с конюнктивит или други заболявания (орбитален тумор, миастения гравис).

В някои случаи на преден план изпъкват симптомите само от един орган или система, докато останалите прояви са загатнати или липсват, което може да затрудни диагнозата или да я насочи в грешна посока. Особено често това се отнася до сърдечносъдовата система, която може да реагира с ритъмни или други разстройства и при минимални отклонения в нивата на тиреоидните хормони. Основен диагностичен показател в тези случаи е тиреостимулиращият хормон (ТСХ), чиято стойност в кръвта е снижена под долната граница на нормата дори при нормални нива на двата тиреоидни хормона Т3 и Т4.

Диагностично значение има също изследването на тиреоидните антитела, които се доказват при Базедова болест. Същите липсват при други форми на тиреотоксикоза, протичащи със същата симптоматика (токсичен аденом). Важно е ехографското изследване на щитовидната жлеза, което може да установи наличие на възли, недостъпни за палпация, а те са показание за оперативно лечение.

При дифузни промени в жлезата, които са най-характерни за Базедовата болест, лечението се провежда с таблетки за срок до 2 г., а при липса на траен ефект - оперативно или с радиоактивен йод.