Отговаря проф. Боян Лозанов, онсултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Под понятието гуша (струма, struma - лат.) разбираме нарастване на размерите и обема на щитовидната жлеза независимо от нейния функционален статус. Според степента на нарастване, определена чрез оглед и опипване, различаваме 3 степени. При най-високата - 3-а степен, гушата е видна от разстояние и може да изпъква значително напред и встрани, променяйки релефа на шията. При най-изразените случаи гушата може да притисне, измести и стесни съседните органи - трахея, хранопровод, кръвоносни съдове, или да се разрасне в дълбочина, зад гръдната кост.

Причините за развитие на гуша са разнообразни. Когато се дължи на недостатъчен прием на йод поради йоден дефицит в даден географски район, говорим за ендемична гуша. Тя засяга голяма част от населението в района и може да бъде елиминирана чрез системен прием на йод под форма на йодирана сол. Във всички останали случаи говорим за спорадична гуша. Тя засяга 3-5% от децата и 8-10% от възрастното население, много по-често жените.

Причините за развитие на спорадична гуша най-общо са свързани с генетично определен растежен потенциал на тиреоидните клетки, който е индивидуална или фамилна особеност. Той е зависим от редица растежни и хормонални фактори, включително от тиреостимулиращия хормон (ТСХ). Растежният хормон също оказва значимо влияние, поради което гуша най-често се появява или получава тласък в развитието си около пубертета.

В повечето случаи спорадичната гуша е дифузна, а в 0,5-1% от населението - възлеста (нодозна). Обикновено възлите се образуват вторично в дългогодишния ход на процеса. Ето защо при хора над 45-50-годишна възраст преобладават нодозните струми. При тях могат да възникнат различни усложнения - кръвоизливи, възпалителни процеси, функционални нарушения, както и злокачествена дегенерация (в около 5-8% от случаите с единични или множествени възли на жлезата). Ето защо нодозните гуши подлежат на хирургическо лечение, което е най-добрата профилактика на рака и другите усложнения.

При дифузните гуши оперативно лечение не се препоръчва. При тях може да се приложат тиреоидни хормони (Л-тироксин) в 4-6-месечни курсове, с което се цели не толкова намаляване размера на жлезата, колкото профилактика на нодозната трансформация и прогресивно нарастване, изискващи оперативно лечение.

При всеки случай със спорадична гуша е необходимо изследване на тиреоидните хормони и тиреоидните антитела с оглед доказване или отхвърляне на функционални нарушения и/или автоимунни процеси, изискващи специфични лечебни подходи. Тези нарушения могат да бъдат първични, в рамките на определено заболяване (базедова болест, тиреоидит на Хашимото) или да възникнат вторично в еволюцията на спорадичната гуша независимо от нейния характер (дифузна или нодозна). Те могат да протичат с нехарактерна симптоматика или да нямат никаква клинична изява (т.нар. скрити или субклинични форми), но да обуславят нарушения в общия жизнен тонус и обмяната на веществата с развитие на атеросклероза, наднормено тегло, нарушения в съня и емоционалната сфера, неясни ритъмни разстройства и артериална хипертония. Това изисква контролът на щитовидната жлеза при вече доказана гуша или фамилна обремененост да се осъществява периодично - поне веднъж годишно за дълъг период, понякога до края на живота.