След близо две десетилетия работа във Великобритания, хирургът д-р Костадин Петков напусна болниците на Острова и се завърна в УМБАЛ – Бургас, за да лекува своите съграждани. Той отново е част от екипа на Първо хирургическо отделение в държавната болница.

Името на д-р Петков е добре познато на бургазлии. Той започва професионалния си път в началото на 90-те години именно в бургаската болница – първо като специализант, а по-късно като хирург, извършващ лапароскопски операции. След стотици интервенции у нас, през 2007 г. решава да продължи кариерата си във Великобритания.

„Това беше годината, в която България стана член на Европейския съюз. Тогава в Бургас имаше значително по-малко болници и по финансови причини бях принуден да потърся реализация в държава с развито държавно здравеопазване", разказва пред Нова тв д-р Петков.

Адаптацията му в чужбина не била лесна. Започнал работа в частна болница, докато получи необходимите документи, а за 18 години сменил общо 18 лечебни заведения. В продължение на десет години работил в една от големите общински болници в Лондон. Натрупаният опит му дава възможност днес да прави реално сравнение между здравеопазването във Великобритания и България.

„Английското здравеопазване разполага с огромен финансов и технически ресурс – там има по няколко скенера и ЯМР апарата в една болница. Основният проблем обаче е трудният достъп до специализирана помощ. За планови операции се чака между три и шест месеца, а в спешните отделения пациентите могат да чакат с часове", обясни хирургът.

Преди около година д-р Петков започва да се връща в Бургаската болница по време на отпуските си, за да помага на колегите си. Постепенно взема решение да се завърне окончателно. „Тук са моите роднини и приятели. Много от пациентите ме познават и чувствам морален и емоционален ангажимент. Преди да приключа кариерата си, искам да обуча млади колеги, които да продължат нашата работа", каза той.

Пациентите в Първо хирургическо отделение описват д-р Петков като лекар, на когото дължат живота си и когото приемат като част от семейството си.