Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Въздействието на сърдечната дисфункция върху нервната система е отчетливо по-непосредствено в сравнение с други органи и системи на организма. Сърдечната патология повлиява зле както глобалния, така и локалния мозъчен кръвоток и много често води до мозъчен инфаркт или до преходно исхемично нарушение на мозъчното кръвообращение.

Тези мозъчни усложнения се развиват главно по два механизма като емболия (запушване на мозъчен кръвоносен съд от ембол - запушалка, откъснало се от сърдечната кухина), или хемодинамично при намален сърдечен дебит и наличие на предварително увредена или стеснена мозъчна артерия.

Една от най-честите прояви на кардиоцеребралния синдром е синкопът (краткотрайна загуба на съзнание, прилошаване), който се проявява с временна загуба на съзнание поради временна преходна недостатъчност на мозъчното кръвообращение.

Ако проблемите с кръвообращението са по-продължителни, могат да се прояват отделни мускулни потрепвания и спазми или гърчове. Малко по-продължителни епизоди на обща хипоксия (намалено количество на кислород) могат да се последват състояние на обърканост за минути до часове, както и паметови нарушения при по-чисти и по-продължителни проблеми с мозъчното кръвообращение.

При пълно прекъсване на мозъчното кръвообращение за повече от няколко минути настъпва исхемична енцефалопатия при внезапно спиране на сърцето при операция или по други причини и възстановяването на мозъчните увреждания става сериозен проблем с различни късни последици и с различен неврологичен дефицит.

Сега неврологичната наука разполага с по-добри и ефективни медикаменти и възможноси за успешно лечение на повечето от тези усложнения при условие, че болният навреме постъпи в голяма и добре оборудвана болница с опитен персонал, със съвременни възможности за лечение.