Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Атрофията на очния (зрителен) нерв може да настъпи в резултат на увреждания от различен характер: наследствени заболявания, възпалителни и съдови процеси в очите и в мозъчната тъкан, състояние след мозъчен тумор, глаукома (повишено вътреочно налягане), демиелинизация при множествена склероза, интоксикация с различни медикаменти или отровни вещества (метанол, етанбутол, олово и др.), недоимъчно хранене, алкохолно-никотиново увреждане и други системни заболявания.

Лечението най-често не може да повлияе установената атрофия в зрителния нерв, но тъй като той съдържа около 1 млн. нервни влакна, може да се прилагат различни медикаментозни средства за стимулиране на нервни клетки с известна запазена жизненост. В повечето случаи подобни опити са без резултат.

Степента на засягането и стадият определят и възможностите да се съхрани някакво остатъчно зрение. Редовният контрол е от основно значение, за да се проведе ранно активно лечение и да се направи всичко възможно за забавяне или спиране на развиващата се атрофия на зрителния нерв.

Приложението на различни медикаменти е в зависимост от причината за възникване на увреждането на нервните клетки. При деца по-чести причини са вродени или наследствени дегенеративни заболявания, травми на очите и главата, както и интоксикации.

Лечение може да се предприеме само след изясняване на патогенния фактор. При развита и стационарна атрофия може да се прилагат различни медикаменти за подобряване на обменните процеси в тъканите - витамини и антиоксиданти, както и предпазване от допълнителни вредности (като ултравиолетово облъчване, цигарен дим и др.).