Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Съдоразширяващите лекарства (вазодилататори) са голяма група медикаменти с различен механизъм на действие, но с един общ ефект - да разширяват кръвоносните съдове в една или повече части и органи на тялото. Като се уповаваме на терапевтичните и фармакологичните им качества, можем да ги разделим условно в 3 големи групи - периферни вазодилататори, коронарни и антихипертензивни.

Първите действат чрез нервната система, вторите имат ефект предимно на съдовете на сърцето, а последните понижават кръвното налягане чрез разширяване на кръвоносните съдове. При всички тези групи лекарства се наблюдават странични действия, но никой медикамент не създава зависимост и при никой от тях няма необходимост от пожизнено лечение.

Международната статистика показва, че проследените в болнична обстановка странични действия на вазодилататори са от 1 до 3% , но при отделни медикаменти този процент може да нарасне значително.

Изборът на вазодилататор и преценката за продължителността на употребата му зависи от състоянието, от заболяването и възприемчивостта му, но и от някои качества на медикаментите. Едни от най-често употребяваните коронарни вазодилататори при исхемичната болест на сърцето са нитропрепаратите. При по-продължителен прием болният може да развие толерантност към тях - те да престанат да му действат.

Изкуството на лекаря е да прецени в каква доза, кой препарат и колко време да се употребява лекарството или кога е необходимо да се смени. При някои препарати се препоръчва постепенното им спиране или замяна с по-подходящи. Това правило важи категорично за бета-блокерите.

Кардиолозите обясняват, че високото кръвно налягане се лекува цял живот. Лекарствата обаче се променят според състоянието, възрастта на пациента, изчерпването на ефекта им. Това не означава, че болният е зависим от който и да било медикамент. Поради разнообразието на лекарствените действия употребата им може да става само след консултация при специалист и под негов строг контрол на ефекта им. Не самолечение, а индивидуален подход на лекаря води до успешен резултат от терапията.