Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Калцираната аорта се установява най-често случайно при рентгеново изследване на белите дробове и сърцето. Тези промени могат да се установят и при ехографско изследване на сърцето, компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс, аортография. Най-пълно изследване на промените в стената на аортата може да се направи с трансезофагеална ехокардиография (специален сондаж на апарата се вкарва през устата в хранопровода). Виждат се атеросклеротичните плаки, техният вид и големина и се определя рискът от тях.

Тези плаки се състоят от мазнини, фибрин и често калций, които се натрупват във вътрешната стена на аортата. Колкото по-изразена е атеросклерозата в организма, толкова повече плаки се откриват. Те се получават с напредване на възрастта и по-често при хора с високо кръвно налягане, повишен холестерол, диабет или на други съдови заболявания. Изследванията показаха, че плаките са опасни, особено тези над 4 мм, защото калциеви или холестеролови, както и фибронови частици от тях могат да се откъснат и да запушат мозъчни съдове и да предизвикат мозъчен удар или запушване на кръвоносните съдове на крайниците.

Още по-често това се предизвиква от тромб, откъснат от плаките, намирането на калций в аортата налага да се направи изследване на сънните артерии (които кръвоснабдяват мозъка), защото при 38% от пациентите се намират значими промени в тях. 60% от получилите исхемичен мозъчен удар имат атеросклеротични плаки по аортата, а 90% от хората с калцирани аорти имат и промени в коронарните съдове (които кръвоснабдяват сърцето). Все още малкото познания за атеросклерозата ограничават възможностите за лечение.

Разбира се, най-важното е да се лекуват повишеното кръвно налягане, високият холестерол с лекарства, определени от специалиста, и да се контролира диабетът. В някои центрове проучват хирургично лечение на опасните промени в аортата, но без особен успех. По време на различни операции инцидентите от мозъчен удар при такива хора достигат до 1-3% с 38-80% смъртност.

Уплътненията на аортата се установяват и от компютърния томограф и магнитния резонанс, но най-ценно изследване е ехокардиографията и особено трансезофагеалната (прави се през хранопровода). Тя установява , че в повечето случаи има атеросклеротични плаки на аортата, които не предизвикват никакви оплаквания и не се нуждаят от лечение. Те са естествено изменение с напредване на възрастта.

От голямо значение е местоположението на тези атеросклеротични уплътнения. Например атеросклерозата на аортната дъга не предизвиква никакви симптоми (оплаквания), докато обхващането на изхода на подключичната артерия (обикновено лявата) може да се прояви със слабост в ръката и да е необходимо оперативно лечение. Микро- и макроемболии от атеросклеротичните плаки са честа причина за мозъчен удар и запушване на периферните съдове. Това се обяснява с откъсване на частици от плаките или тромбчета от гръдната аорта и попадането им чрез кръвта в по-малки съдове в мозъка и в крайниците. Аортните плаки се намират у 27% от хората с емболичен инцидент и тяхното наличие показва съществуването на изменения в коронарните съдове.

Когато специалистите установят чрез трансезофагеална ехокардиография уплътнения с дебелина над 4 мм и подвижен тромб от различна големина, предупреждават пациента за повишен риск от емболизъм. Не са убедителни данните за успешно лечение с лекарства, разреждащи кръвта (антикоагуланти), но то се използва. При тези болни инвазивните процедури (ангиографии и други), както и операции с изкуствено кръвообращение носят риск от емболизъм. За предотвратяване, особено на повторни инциденти, и ако се открие със сигурност огнището, от което се откъсват тези частици (емболии), се прави хирургична операция на аортата за отстраняването на огнището.