Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Решението на такъв случай винаги е голямо предизвикателство за специалистите кардиолози и кардиохирурзи.

Да се помогне на страдащия, е възможно само ако се отчетат всички детайли в досегашното развитие на болестта и в резултат на задълбочена дискусия, най-добре в специализираната болница, в която досега се е лекувал, да се определи индивидуално за болния начинът на лечение.

Основните въпроси, на които трябва да се даде отговор, са:

- Застрашен ли е животът на болния.

- Ограничен ли е физическият му капацитет и инвалидизира ли го стенокардията.

- Изчерпани ли са възможностите на медикаментозното лечение

- Кои коронарни съдове са увредени - тези, които са с байпаси и стентове, или другите, които преди това са били непроменени.

- Има ли запушвания или стеснения на байпасите и стентовете

- Кои са местата на пораженията.

За да се отговори на тези нелеки въпроси, се налага провеждането на редица изследвания, които са основата на анализа на специалистите кардиолози и кардиохирурзи. Това са коронарографията (контрастно изследване на коронарните съдове), компютърна томография с ангиография. За оценка на функцията на коронарните артерии и байпасите се извършва стрес ехокардиография или още по-добре стрес сцинтиграфия. Тези изследвания показват каква и коя част от сърдечния мускул не се кръвоснабдява добре и страда от недостиг на кислород. Тогава се взема основното решение кой риск е по-голям - рискът от операция и стентиране или рискът да остане в сегашното положение.

Според това се избира възможният и подходящ метод на лечение.

Тези методи са два - аортокоронарен байпас или балонна ангиопластика със стентиране.

Много добри резултати в такива случаи показват ангиопластики със стентове с антибиотично покритие. Те имат много малък процент (5-7%) на рестеноза (ново стеснение в стента).

Друг вид ангиопластика е лазерната. Тя се използва преди всичко при хронично запушени съдове или при дълги стеснения. При нея честотата на усложнения е по-голяма. Повече са и рестенозите (до 46%).

Аортокоронарният байпас също може да се използва, ако е подходяща анатомията на коронарните съдове.

Според статистиката най-малко 10 на сто от болните се оперират повторно. Оперативната смъртност е 2 до 10 на сто. За 5 години след реоперацията половината болни имат отново симптоми, а 75 на сто от болните преживяват 10 години.

Най-важното за болния е да се обърне за помощ в специализирана болница, при компетентни спецалисти кардиолози и кардиохирурзи и да получи пълна информация за всички възможности и рискове. Тогава той сам е длъжен да вземе решение заедно със своите близки и да приеме посочения риск.