Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Злокачествените тумори на окото са най-рядко срещаните неоплазии от всички злокачествени тумори в човешкото тяло. Големият полиморфизъм на анатомичните структури на окото дават и голямата разновидност на злокачествените тумори с тази локализация. Според хистологичния си вариант те са карцином, меланом, ретинобластом и сарком, а по локализация са произхождащи от кожата на клепачите, конюктивата, увеята, ретината, тъканите на орбитата и слъзната жлеза. Злокачествените тумори на окото са придобити и вродени. Създадената TNM система дава възможност за правилното систематизиране на злокачествените тумори, като характеризира големината на тумора (T), неговото разпространение в лимфните възли (N) (най-често към преаурикуларните, субмандибуларните и шийните) и далечните метастази във висцералните органи (M).

Лечебната тактика трябва да се определя от екип, състоящ се от специалист по очни болести, лъчетерапевт, хистолог и химиотерапевт.

Карциномът на кожата на клепачите е най-често срещаният вариант на злокачествен тумор на окото. Заболяването обхваща по-често хора над 50 г. И е в зависимост от екзогенни и ендогенни фактори като климатогеографски, битови, етнически и др. Най-често срещаният вариант е базоцелуларният карцином и по-рядко спино- и аденокарцином.

Това са три различни диагнози с различен тип. Базоцелуларният рядко метастазира в далечни органи, но ангажира съседни структури. При другите два, ако не се лекуват правилно, има риск да се развият лимфни метастази и по кръвен път.

Клиничната картина на базоцлуларния карцином е характерна с перловидния ръб, екзофитен растеж (растеж навън) или инфилтриращ растеж със или без централна ерозия (рана), най-често локализиран в назалокрималната гънка (вътрешния ъгъл на окото). Карциномът на клепачите се проявява с локална деструкция (разрушаване) и по-рядко дава инвазия на регионалните лимфни възли. Диагнозата се поставя чрез хистологична верификация от инцизионна биопсия (гледане на взетия материал под микроскоп и определяне на диагнозата).

Необходимо е да се вземе материал за хистологично изследване чрез тотално отстраняване на тумора или чрез цялостна биопсия. При нужда се добавя лъчево лечение или химиотерапия.

Малигнен меланом на клепачите, конюктивата, увеята се среща рядко. Екзогенни и ендогенни фактори влияят за появата на малигнен меланом. От значение са травми, канцерогени, имунен статус и др. Заболяването се развива на базата на предхождаща меланоза или невус и обхваща по-често млади хора. Хистологичните варианти се епителоиден и вретеновидноклетъчен. Диагнозата на малигнения меланом е трудна поради дискретната трансформация на лезията, проявена със сърбеж, промени в пигментацията и размера. Цитологичното изследване може да ориентира за характера на заболяването, но биопсията не е показана. Възможността малък тумор да даде далечни метастази налага групирането по стадии (както TNM при кожен меланом). Във всички случаи лезиите се отстраняват до здраво с електронож с последваща химио- и имунотерапия.

Проверяването на болните за метастази е задължително - чернодробни торби, ехография на корема, Ro-графия на черния дроб, компютъртомография на главата, радиоимунна сцинтиграфия с маркиран 99Tc и антимеланомни антитела и др.

Ретинобластомът се развива вродено или в ранна детска възраст, с намаляване на честотата към 10-годишна възраст. Унаследява се автозомно-доминантно, т.е. задължително се предава на поколението. Наследственият ретинобластом се среща при 40% от случаите и винаги е и на двете очи. Лечението е комплексно и трябва да се води в специализирано лечебно заведение.

Саркомът на орбитата произхожда от меките тъкани и костните стени. Може да има над 10 варианта. Лечението е комплексно - оперативно, чрез лъчелечение и химиотерапия.