Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Обикновените чернодробни кисти са доброкачествени образувания в чернодробния паренхим с размери от милиметри до 10 и повече сантиметра. Срещат се по-често при жените. Съотношението жени/мъже е 2:1. Рядко са големите кисти. Те са единични, в 10% над 3 броя. Тези кисти са тапицирани от жлъчен епител, съдържат серозна течност и нямат връзка с жлъчните пътища.

Клинично в повечето случаи протичат безсимптомно и случайно се откриват при ехографско изледване. Когато са с по-големи размери, могат да дават оплаквания от компресия, тежест в дясното подребрие. Рядко се усложняват с руптура (разкъсване), инфектиране и кръвоизлив.

Диагнозата се поставя най-често с образните методи, рядко анамнезитично или палпаторно. За диференциална диагноза помагат серологични проби за паразити, които при простите кисти са отрицателни. За опитните ехографисти или специалистите по компютърна методика не е проблем диференцирането на доброкачествените кисти от кистоденокарцинома или от чернодробните метастази. В помощ се използват контрастни вещества, които визуализират по-добре структурата на кистозни образувания - кръвоснабдяването, начина им на растеж към околните тъкани.

Често в подкрепа на диференциалната диагноза се правят биохимични изследвания, които са нормални при обикновените кистозни образувания. Нормални са и туморните маркери за първичен или метастатичен рак на черния дроб.

Обикновените прости кисти не подлежат на терапия. Пункции под ултразвуков и RT-контрол се прилагат с диагностична и лечебна цел. След максимална аспирация на съдържимото се въвеждат склерозиращи разтвори (йодиран спирт), антибиотици или контрастни йодни препарати. Хирургичното лечение се прави само при неповлияване от пункционалната терапия и при големи и множествени кисти.