Грипът и другите вирусни инфекции на дихателните пътища вдигат 6-кратно заплахата от инфаркт
Студеният сезон още не е дошъл астрономически, но едва ли някой се интересува от това, докато тук и сега зъзне навън. След разглезващо топлите септември и ноември в цяла България вече цари истинска зима. Ще подценим ситуацията, ако я приемаме само като предупреждение за грип и счупвания от падане. Силните ветрове в съчетание с ниските температури може да ни направят по-уязвими към сърдечни проблеми, сочи ново шведско проучване.
Редовните читатели на “24 часа” са предупредени за риска от години. Вестникът акцентира върху ефекта със заглавието
“Студен вятър в
лицето е тест за
здравето на сърцето”
на интервю с популярния кардиолог доц. Сотир Марчев.
Шведският екип е анализирал медицинските журнали за постъпващите в спешните центрове. При сравняване с времето по дати се открива увеличение на сърдечните атаки при комбинация от отрицателна температура, силен вятър, малка продължителност на слънчевото греене и ниско атмосферно налягане, казва старшият изследовател д-р Дейвид Ерлинге, ръководител на кардиологичия екип на университета “Лунд”, Швеция.
“Наблюдаваното увеличение на риска се дължи сигурно на много неща, но и на ефекта на времето върху кръвоносната система. Ние знаем, че студът и вятърът карат тялото по рефлекторен път да свива кръвоносните съдове на кожата, за да запази постоянната си температура във вътрешността. Намаленият диаметър на съдовете принуждава сърдечния мускул да
изпомпва кръв
при по-голямо
съпротивление,
от това скача рязко натоварването му и в резултат на това расте опасността от сърдечен удар”, обяснява кардиологът.
Проучването обхваща повече от 274 хиляди шведи, преживели сърдечен удар между 1998 и 2013 г.
Според д-р Ерлинге от всички климатични фактори температурата на въздуха има най-забележим ефект върху вероятността за инфаркт и особено падането и под нулата.
Косвено потвърждение е увеличаващата се през зимата смъртност, въпреки че за нея допринасят най-драматично грипът и пневмониите.
Успокояващото е, че според наблюденията на шведския екип
рискът от сърдечен удар
пада с около 3% за
всеки 5 градуса затопляне.
Късите дни, бурните въздушни течения и по-ниското атмосферно налягане също били свързани с повишен риск. Наблюдаваното увеличение на инфарктите със сигурност се дължи и на ефекта на времето върху кръвоносната система, обясни Ерлинге.
Публикуваното в JAMA Cardiology изследване обаче няма амбиция да докаже причинно-следствена връзка.
Лекарите приемат, че в основата на наблюдаваната от тях асоциация студ – инфаркт стоят по-сложни механизми. Физиологията може да играе роля, но други фактори като например различното поведение на хората също могат да играят роля. Заслуги за зачестяване на коронарните инциденти може да са, че пациенти с хронични болести пропускат някои приеми на лекарствата си, намаляване на физическата активност, по-честото посягане към мазно и сладко, мъчи ни зимната депресия.
През студените дни хората са и по-податливи на респираторни инфекции и грип. А е доказано, че те могат да доведат до 6-кратно увеличаване на вероятността от инфаркт. Така че, ако сте изложени на висок риск, може да е интелигентно решение да избягвате да излизате в наистина студено и ветровито време, добави д-р Ерлинге.
Коментари