Преддиабетът е състояние, при което има трайно повишение на кръвната захар, но недостатъчно, за да бъде определено като диабет. Затова се разглежда като преходно между нормалното метаболитно равновесие и болестта.

Има две основни преддиабетни състояния - нарушен глюкозен толеранс и нарушена глюкоза на гладно. Как се установява наличието им?

Нормалната кръвна захар на гладно е под 6,1ммол/л. При стойности между 6,1 и 6,9 ммол/л има нарушена кръвна захар на гладно.

Диагностично обременяване с глюкоза се извършва с 75 г глюкоза, при което на втория час нормално кръвната захар не надвишава 7,8 ммол/л. При стойности над тази до 11ммол/л е налице нарушен въглехидратен толеранс. Тези две състояния се означават като преддиабет. Какви са причините за развитието му?

Инсулинът има ключова роля в обмяната на въглехидратите. След усвояването им през червата той се секретира от панкреаса в отговор на повишението на нивото на глюкоза в кръвта и съдейства за усвояването й от три вида клетки - на напречно набраздената мускулна тъкан, мастните и фибробластите от съединителната тъкан.

При преддиабета и диабет тип 2 се развива резистентност към инсулина. Кръвната захар остава висока, а се повишава и нивото на самия инсулин в кръвта. За тези промени влияят и начинът на хранене, затлъстяването и двигателната активност, но и гените.