А колко време цар Симеон е киснал в казиното?

Колко голямо е "голямото"? Ако нещо е "много", колко е това много? Съотношенията между числата, бързото ориентиране за количествата и за мярата на нещата е от ключово значение за науката изобщо и за журналистиката в частност.

За да развие у студентите си усет за мярата, нобелистът Енрико Ферми ги карал да правят шантави сметки за наглед необозрими неща. Най-много обичал въпроса: "Колко чай пие Китай?"

Ето как се отговаря на този въпрос:

В момента в Китай живеят 1,4 милиарда души. Приемаме, че всеки от тях изпива средно по 2 чаши чай на ден. За 1 чаша отиват 4 г чай (след изушаването и обработката на листенцата). Освен това по всяко време има и запаси от чай на склад, които би следвало да покриват потреблението за 3-4 месеца (100 дни).

С тези най-общи и приблизителни допускания се прави следната сметка: 1,4 млрд. се умножава по 2 и се получава броят на изпитите чаши чай на ден - 2,8 милиарда. Това число се умножава по 465 (за 365 дни от годината плюс запаса за 100 дни). Понеже за всяка чаша отиват 4 г чай, полученото число 1300 милиарда чаши се умножава по 4. Така се оказва, че Китай пие годишно 5,2 милиона тона чай.

Макар и приблизителен, този резултат е достатъчно точен и може да служи за различни цели. С малко аритметика и опиране на няколко твърди факта може да се съди за реалната големина на разстояния, размери, обеми и количества, които в медиите понякога се подхвърлят доста наедро.

Ето пример: Все още се помни как при появата на Симеон II на политическата сцена в България и особено след като той спечели изборите и стана премиер имаше някои дискредитиращи го твърдения в медиите. Едно от тях бе, че царят бил комарджия и за 10 г. проиграл на ротативки 8 милиона долара.

Симеон II отрече, но въпреки това слухът продължи да се носи. Да видим обаче колко време е прекарал в казината, за да изгуби тези пари.

Първо приемаме, че царят е играл на щедра ротативка (не като българските), която връща 96% от залозите. Такива са "едноръките бандити" в реномираните казина в Европа - например в Монако. Така са настроени и ротативките в най-голямото европейско казино в португалския курорт Ещорил. На метри от него в къща, наречена вила "Янтра", живееше до смъртта й Йоана Савойска, майката на царя. Ако Симеон II е играл най-често там, той е губел 4% от всяка залагана сума.

Излиза, че при загубени 8 милиона долара той е заложил за 10 г. общо 200 милиона долара и си е възвърнал от ротативките 192 милиона.

Но колко време отива, за да пуснеш жетони за 200 милиона долара в ротативка? Приемаме, че царят е дърпал ръчката на ротативка с най-едрите жетони - по 500 долара единия. Правил го е средно по 5 пъти в минута. По-бързо не може, тъй като въртенето на машината и изплащането на печалби яде време. Залози от 2500 долара на минута правят по 150 000 долара залози на час. Ако разделим онези 200 милиона долара общо на 150-те хиляди на час, ще получим над 1300 часа дърпане на ръчки от царската ръка. Това са плътни 8 месеца в казината на 40-часова работна седмица за целия период от 10 г. Невъзможно, нали! От такова дърпане дясната ръка на цар Симеон би станала мускулеста като на Хълк.

Пък и царете не работят, те царуват.