Животът се крепи на 70-те й аномалии

Вие я пиете, готвите с нея, къпете се, миете се все с нея, а и самите вие сте две трети вода.

Смятате, че знаете какво е това? Грешите. Няма по-загадъчно вещество от водата. Защо тя при стайна температура преминава в течно състояние? Защо се разширява, когато замръзва? Защо нейните кристали нямат само една форма, а 16 различни?

Колкото повече изучавате водата, толкова по-смайващи аномалии откривате в нея. Досега науката е открила общо 70 странности на тази иначе проста молекула. Изследванията върху нея изпълват цели библиотеки, но въпреки това тя си остава океан от тайни. Последното, разкрито за водата, е, че е всепроникваща. Беше напъхана в тръбички, които са 7500 пъти по-тесни от най-фините кръвоносни съдове, и все пак водата успя да се провре.

Без вода Земята щеше да е безжизнена пустош. Поставена в друг разтвор, молекулата на ДНК на всеки жив организъм мигновено би се спаружила. Нашият свят - планините, океаните, климатът, растенията и животните - е такъв благодарение на водата. Хората ги има на този свят заради следните нейни особености:

- на Земята тя е предимно течна;

- превръща се в газ чак при 100 градуса;

- разширява се при замръзване;

- отличен разтворител е;

- "движи" всички биохимични процеси.

Що за молекула!

В една водна капка с диаметър 4 мм има 1,67 секстилиона (10 на 21 степен) молекули. Всяка прилича на буквата V. Отдолу е кислородният атом (О), а на двата върха има по един водороден атом (Н2). Съединяват се с електрони, но понеже ядрото на кислородния атом е 16 пъти по-тежко от ядрото на водородния, свръзващите електрони са по-близо до него. Това го прави леко отрицателен, а двата атома горе - леко положителни.

Така молекулата на водата става като магнит - има два полюса, които се привличат с противоположните полюси на другите молекули. Така се образува слаба връзка, наречена "водороден мост", която се разпада мигновено, но пак така мигновено се образува с друга молекула. Мостовете пречат на молекулите да се разбягват и водата да се изпарява при голям температурен диапазон - от 0 до 100 градуса. Никоя друга молекула не е толкова миниатюрна и с такава висока точка на кипене. Амонякът например се изпарява при минус 33 градуса, хлороводородът - при минус 85, а метанът - при минус 162 градуса.

Чудотворен лед

Пак мостовете правят замръзването на водата различно в сравнение с другите течности. При спад на температурата молекулите губят енергия, движат се по-бавно и се скупчват все по-близо, докато течността се втвърди. Заради това всяко втвърдено вещество има по-голяма плътност от втечненото. Замръзналият алкохол например потъва в чаша с течен алкохол.

Не и ледът. Най-скупчени водните молекули са при 4 градуса. А при 0 градуса те нямат енергия да късат мостовете и силата на привличането им надделява. Подреждат се в триизмерен кристал, но са леко отдалечени. Поради това водата в твърдо състояние (лед) е с 9% по-обемна от течната вода. Ледът е по-малко плътен от водата и следователно е по-лек. Ето защо той не потъва, а плава върху водна повърхност.

Това е решаващо важно за живота на Земята. Той остава защитен във воден слой с температура 4 градуса под дебелия лед в езерата и реките зимно време. Ако басейните на Земята бяха от амоняк или метан, както е на Юпитер, те биха замръзвали целите и животът в тях би бил невъзможен.

Досега са открити 16 вида лед според формата на кристалите му. В нормалния лед (и снежинката) тя е шестоъгълна. Но на височината, на която летят самолетите, водата се превръща в по-твърд лед на кубчета. А при налягане 2,5 гигапаскала (25 000 пъти по-голямо от атмосферното) ледът е корав като камък и се топи чак при 100 градуса.

Идеален разтворител

Заради магнитните си свойства водните молекули се свързват и с други вещества, които също носят заредени частици (йони) - например солите. Готварската сол е кристал от положителни натриеви йони и отрицателни хлорни. Щом попадне в съд с вода, нейните молекули полепват по него и отделят тези йони от кристала. 6 кислородни атома залепват за натриевия йон, а водородните атоми се лепят за хлорния. Затова не след дълго солта се разтваря.

В 97% от водата на Земята са разтворени такива количества сол, че тя е непригодна, дори отровна за човека, животните и растенията. Прясна е само 3% от водата в реките и езерата. Но дори тя, както и дъждовната капка, е разтвор, смес. Чиста вода в природата няма.

Водни услуги за хората

В човешкия организъм водата:

- пренася в телесните течности (кръв, лимфа и др.) много вещества, сред които соли, захари и белтъци;

- прави възможно храненето;

- разнася хормони и други сигнални молекули;

- разтваря и изхвърля отпадни продукти.

Най-важните биомолекули са белтъците. Те се крепят само благодарение на водата. Белтъците са огромни молекули в дълги оплетени вериги, които понякога съдържат над 1000 аминокиселини. На вид са като въже, завързано в сложен възел. Белтъкът действа само тогава, когато аминокиселините му са омрежени правилно. Това става възможно, защото и те имат слаб заряд. Той кара водните молекули да се натрупат като поддържащ корсет около тези положително или отрицателно заредени участъци на белтъка. Молекулата му не се разпада, макар да е няколко хиляди пъти по-обемна от водната.

Само ако са стабилизирани с вода, белтъците играят роля на ензими и могат да разграждат соли, захари и мазнини, да се лепят по бактерии, за да насочат към тях имунните клетки убийци на тялото, и да транспортират кислорода до всички клетки.

Тя помни какво е съдържала

Заради многото необясними свойства на водата се приписват и свръхестествени способности. Преди около 30 г. учени от френския институт "Инсерм" предположиха, че водата има памет. Те изследвали реакциите на имунни клетки срещу воден разтвор с вредни молекули в него. Премахнали тези молекули и поръсили клетките със същата вода. Те пак проявили защитна реакция. Изводът на учените бе, че може би водата си "спомня" с какви субстанции е била в контакт.

Хомеопатията се крепи на същия ефект и дължи на него своята правдоподобност. Според нея активните вещества предават информация на своя разредител - водата. И тя става лековита дори тези вещества да са били в нищожни количества в нея.

Наистина разтворените вещества във водата влияят на подреждането на нейните молекули. Но всеки водороден мост се разпада по 1 милиард пъти в секунда, за да се образува отново. Така че "паметта" на водата би трябвало да се изтрива за части от секундата. Опитът на френските учени досега не е повторен, затова и те се отказаха от хипотезата си.

Но през декември 2014 г. в България гостува американецът проф. Джералд Полак, алтернативен медик. На семинар в Пампорово той обяви, че може да "запише" на вода данните за някое лекарство и тя да стане целебна. Болните ще пият нея вместо хапчето. Полак, който е главен редактор на сп. "Вода", каза още, че е създал по тази технология 40 водни аналози на лекарства и работи върху още 12.

Ето как теорията за паметливата вода отказва да бъде забравена.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*