Освен задължителното "съдържа сулфити" от етикета почти не се разбира какво пием

От години хленча, че винарите отказват да напишат на бутилката онова, което искам да знам за виното им. А иначе рекламите им са доста натрапчиви. Все едно някой да ти се представи със съблазняващо намигване, но да излезе, щом попиташ какво работи.

Бутилките с френски вина например не казват името на гроздето, нито дават някаква информация за района. Пише коя е реколтата и че виното е с контролиран произход, ама какво ли значи това? Понякога е написано и името на основателя на избата. Но дали той не е умрял преди 200 г. и дали наследниците не са я продали на някой винен бос.

Тази практика идва от 40-те години на ХХ в., когато "Шато Мутон Ротшилд" започва да кани видни художници да рисуват етикети. Правили са го Жан Кокто, Анди Уорхол, Марк Шагал и др. Нормално е да не желаеш рисунка на Шагал да е затрупана с думи и купуваш виното каквото е, ако можеш да си го позволиш.

Често етикетът е само един, но дори да има и заден, той среща затруднения да даде сведения за тероара или местността. "Регионално вино от Тракийската низина" е доста общо казано, нали. С най-дребен шрифт пише, че виното съдържа сулфити (изискване на закона), а с най-едри букви - "Product of Bulgaria" или пък "Made in France".

Надписи на вина има от 3000 години насам и никой от тях не глези с информация. Много често те са и фалшиви. Наскоро се оказа например, че Бордо продава повече вино, отколкото произвежда.

Ако вината са неразбираеми като френските, италианските са пълна енигма. Никак не е лесно да се разбие кодът на етикетите им. Пише, че виното е тосканско, но откъде точно не се знае. Задният етикет на 20 езика ти казва "Съдържа сулфити" и нито дума дали гроздето е брано на ръка, нищо за процеса на ферментация или за това дали виното трябва да се декантира.

А човек има нужда от малко просветление какво ще пие, в случай че реши да е вино. Щом Франция и Италия, двете най-големи производителки в света, си траят, това е лош пример за България. Да вземем прочутия сорт грозде небиоло. С него се прави може би най-доброто италианско вино - казва се "Бароло". Някой може да си помисли, че това е сорт грозде. Не, град е в Пиемонт и всеки жител от 3-годишен гази гроздето от семейното лозе. В града има Музей на виното - една смешна какофония от мултимедийни презентации, звук и светлина, че и огледални тавани, която обаче не казва нито дума за Бароло.

А Италия е голяма и много сложна държава, както исторически, така и географски. Навсякъде се прави вино и сортовете грозде са над 300. Но класификацията им е като френската и дава за тях информация колкото за тирамисуто. Най-горе в йерархията са вината от "контролиран район" и от "гарантирано контролиран район" - това са маркери за най-високо качество. Но много от превъзходните тоскански вина нарочно нарушават изискванията за тези названия да се посочват сортовете грозде и пропорциите, а избират да слязат в по-долния клас на вината от "деклариран географски район". Така фокусът на вниманието се измества от съдържанието на бутилката към земята, където е брано гроздето.

Най-странното на тази система е, че уж е за сортове и видове грозде, а пък тъкмо за грозде на етикетите не пише нищо. Тези хора, италианците, са изнамерили над 650 начина да превръщат яйцата и брашното в спагети. Така че и за вината им няма оправия.