Онколози съветват родителите да следят за силна умора, бледност, синини, бучки и подутини, които се увеличават

Джейк е на 13 г., когато често започва да се оплаква от запушен нос и сълзене на очите. Родителите му мислят, че има сенна хрема, а бързото заспиване след връщане от училище отдават на обичайна умора в края на учебния срок.

“Едва когато се появи подуване в основата на носа му, си казахме: “Добре, трябва да го заведем при личния лекар”, разказва майка му Линзи Суинскоу пред Би Би Си. Семейството е шокирано, когато момчето е диагностицирано със сарком на меките тъкани в трети стадий. Джейк преминава девет курса на химиотерапия и лъчетерапия, но малко преди да стане на 14 г., умира. Линзи си спомня, че през последните му дни са говорили за смъртта и той не се е страхувал от нея, а се притеснявал дали ще бъде запомнен.

“Водихме много разговори за “края” и единственото нещо, от което се тревожеше, беше: “Всички ли хора ще ме запомнят, или просто ще забравят кой съм?”, споделя Суинскоу. Затова тя става част от кампания във Великобритания, чиято цел е да повиши осведомеността за най-често срещаните симптоми за рак при децата.

“Ние не предполагахме, че умората и признаците на сенна хрема са свързани помежду си”, казва майката на Джейк, която се опитва да помага на други родители да не попадат в тяхната ситуация. Смята, че така и споменът за сина ѝ ще бъде по-дълголетен.

Проучване на Световната здравна организация (СЗО) е показало, че вероятността за оцеляване от онкологично заболяване в детска възраст зависи преди всичко от ранното диагностициране и навременно лечение. И тъй като при подрастващите не се прави масов скрининг за различни видове рак, както е при възрастните, разпознаването на симптомите е ключов фактор.

По данни на СЗО всяка година около 400 000 подрастващи на възраст от 0 до 19 години се разболяват в света от коварната болест, като

над 80% от живеещите в богати държави успяват да я преборят,

докато при бедните процентът е едва 30. Освен с нивото на здравеопазване голямата разлика се обяснява и с информираността на хората за онкологичните заболявания.

Известно е, че най-честият вид рак при децата е левкемията – около 30-35 на сто от всички случаи. Следват мозъчните тумори и лимфомите. Ракът при децата се развива по различен начин в сравнение с възрастните. Обикновено протича по-бързо и агресивно, но също така реагира по-добре на лечение.

“Затова е от ключово значение родителите да обръщат внимание на съвкупност от симптоми, които се засилват във времето”, казва детският онколог проф. Боб Филипс. Сред тях са силна умора, бледност, синини, бучки и подутини, които се увеличават. Ако три от тези неща са налични, веднага да търсят лекарска помощ, тъй като детските тумори произлизат от незрели ембрионални клетки, които по рождение са програмирани да се делят и да растат с изключително висока скорост паралелно с бързото развитие на организма.

Английски онколози казват, че “правилото на тройката” е много важно. Затова то е в основата на водената във Великобритания кампания. В нея се призовава не само да се търси консултация с личен лекар, ако детето има 3 от симптомите, но и да се настоява за преглед при специалист, ако те продължат повече от 3 седмици въпреки предписано от него лечение. По този начин се увеличава шансът за ранно откриване на рака и успешното му лечение.

Въпреки че по въпроса се говори много през последните години, едва една трета от родителите във Великобритания твърдят, че се чувстват уверени да разпознаят симптоми на онкологично заболяване при дете.

“Някои от тях са много лесни за пренебрегване. Имаше умора и задух след леко физическо натоварване, но си мислехме, че е заради липса на добра спортна форма или просто умора след училище”, спомня си Джема Каръл. Нейната 13-годишна дъщеря е диагностицирана с остра левкемия миналата година. Майката признава, че са забелязали някои от общите симптоми, но са потърсили лекарска помощ чак когато по тялото на Амелия се появяват синини без никакво нараняване. Тогава Джема осъзнава, че нещо не е наред.

“Отидохме на рутинен преглед, когато забелязахме спуканите кръвоносни съдове, но първоначално не бяха сигурни каква е причината”,

разказва майката. За 10 дни обаче след серия консултации и изследвания лекарите откриват, че Амелия има левкемия и тя е приета в болница.

“В деня, в който потвърдиха диагнозата, седнахме да поговорим и тя ме попита: “Рак ли имам?”, и аз казах: “Да”. Попита ме дали ще умре. Отговорих: “Не, правят всичко възможно, имат план за действие и се надяват лечението да пребори рака”, спомня си Джема.

Сега дъщеря ѝ е в ремисия, преминава през редовни изследвания на костния мозък и кръвта на всеки три месеца. Успяла е да се върне в училище, а майка ѝ също участва в кампанията за популяризиране на най-честите симптоми за рак при децата, защото е изпитала на свой гръб колко е важно да бъдат рано забелязани от родителите.

Проф. Филипс отбелязва, че в Обединеното кралство около половината от децата с диагноза рак получават

потвърждение на заболяването в рамките на две седмици

и биват бързо подлагани на лечение. По тази причина процентът на преживяемост надхвърля 80%, но не навсякъде е така. Освен това по-ранното диагностициране позволява използването на не толкова интензивни терапии, което пък предпазва малките пациенти да не преживяват целия шок на борбата с тежката диагноза, да могат се възстановят по-бързо след изтощителното лечение и да се върнат към предишния си начин на живот.