Ако по празниците сте изцапали покривката с конфитюр и петното не се пере, да знаете, че тук с нещо е намесена червената боровинка.

Дори конфитюрът да е бил от череши, пак е тя. Между храните няма по-голям фокусник от нея.

Червената боровинка е един от символите на модерното хранене. В България я неглижират, но по света я ценят високо.

Нейният случай се изучава от студентите по икономика в западните университети.
Пазарният дял на червените боровинки расте стремително вече 15 години. Най-голямо обаче е търсенето на червени боровинки, които нямат вкуса на червени боровинки.

Да вземем пакетираните сушени плодове, които се продават на дребни късчета, за да бъдат полети с мляко и изядени на закуска. На вкус те са парченца от портокал, слива, малина или друг сушен плод. Всъщност са червени боровинки.

Но защо му е на производителя да кара една червена боровинка да добива вкуса на портокал или вишна? Най-вече защото тя е много по-трайна - в изсушен вид може да стои на рафта в магазина над 2 години, без да се развали.

Освен това, добавена в кекс или сладкиш, червената боровинка си остава хрупкава при печене за разлика от плодовете, чийто вкус имитира. Те стават на каша.

Възходът на червената боровинка се дължи на същите причини, които са обусловили триумфа на царевицата, соята, рапицата и другите промишлени култури. Растящото търсене води до нарастващо и по-евтино предлагане.

То от своя страна стимулира отварянето на нови пазарни ниши, за да може търсенето да продължи да расте. Така червената боровинка се завърта в безкраен възпроизводствен цикъл и става истинско капиталистическо растение.

В България има изобилие от червени боровинки над 700 м надморска височина. Най-много са в Рила и Пирин, по Стара планина и Родопите и на Витоша. Узряват през лятото, но по-късно и се берат до октомври, когато сините боровинки вече ги няма.

Берат се с нещо като рехав гребен с дълги зъбци, на чиято дръжка е закрепена торбичка. Храстът се реши с гребена и плодовете се търкалят в торбичката заедно с отскубнати листа и клечки. В някои случаи, за по-лесно сортиране, събраното се изсипва в голямо корито с вода и боровинките изплуват най-отгоре.

На пазара в Ракитово например кило пресни червени боровинки струва 5 лева. В изсушен вид цената скача рязко - 2,40 лева за 90 г в кутии по магазините. Насипно в лавките за ядки и сушени плодове 100 грама струват към 1,50 лева, но това са култивирани американски боровинки, които са по-евтини.

Българската червена боровинка е изненадващо полезна за здравето. Помага при много болести, а предпазва от още повече.
Най-сбито казано, тя подмладява!

Но въпреки това не е много на почит, защото е по-тръпчива от черната и синята.
В Скандинавия обаче се пие масово сок от червени боровинки, те се добавят в сладкиши и към печени меса.

На голяма почит червената боровинка е и в Канада и на още по-голяма - в Съединените щати. Там тя е в първата десетка на най-употребяваните храни от американците.
Това е едно от 3-те растения, които виреят в цяла Америка (другите са синята боровинка и гроздето конкорд).

Според легендата през 1620 г. индианците научили заселниците в Нова Англия как да я приготвят. За благодарност на другата година те опекли своите пуйки с червени боровинки и поканили индианците да ги изядат заедно в края на ноември за Деня на реколтата.

Така се ражда традицията боровинките да се добавят в празничното ястие не само за Деня на благодарността, но и за Коледа и други празници. Бързо е установено, че ако се свари с малко кленов сироп, червената боровинка променя вкуса си от тръпчив на тръпчиво-сладък.

Смята се, че през 1680 г. сосът от червени боровинки се настанява завинаги в храната на американеца. Той открива, че може да ги набере и да ги държи в килера си чак до следващата реколта без риск да се развалят или загният.

В английския флот зелените лимони се товарят в трюма, тъй като са основен източник на витамин С за екипажа и го предпазват от скорбут при дълги плавания. В американския флот след Войната за независимост тази роля играе червената боровинка.

Една щайга с червени боровинки алчните търговци продавали по пристанищата на колосалната за тогава цена от 50 долара (над 800 долара днешни пари). Причината е, че още никой не е можел да отглежда червени боровинки.

В България днес е като в Америка преди 250 г. - боровинките са само диворастящи, ако не броим единичните опити да ги отглеждат. Нашата боровинка обаче не е като американската - тя е 3 пъти по-малка и не е толкова сочна.

По-тръпчива е и в плода има доста семки. Заради това фермерите я пренебрегват, макар че САПАРД на драго сърце би налял пари и в боровинката.

Големият проблем е почвената й придирчивост. Тя иска комбинация от глина и торф с висока киселинност и слаб отток. Такива са планинските почви, но само на места, където е имало ледници.

Ала дори да улучиш почвата, това не стига, за да гледаш боровинки. Иска се още нещо и един фермер от Кейп Код открил какво през 1816 г. Хенри Хол забелязал, че най-големите и най-сочни червени боровинки растат по храсти, които вятърът засипва с пясък.

Той пробвал със засадени от него храсти. Поръсил ги с пясък и с влязъл в историята като човека, опитомил боровинката.

Но са били нужни още две големи открития, за да се стигне до днешната хегемония на червената боровинка. Едното е, че тя подскача. Според легендата това откритие е дело на човек с дървен крак - Джон Уеб от Ню Джърси.

Той първи в щата се заел да отглежда боровинки, но му било трудно заради недъга да носи сандъците в избата. Затова ги тътрузел по стълбата и забелязал, че хубавите боровинки се стръскват на дъното на сандъка, а развалените и смачканите подскачат още на първите 2 стъпала и се разпльокват.

Днес същата процедура на отскачане се прилага, макар и в твърде усложнен вид, при механизираното сортиране на плода.
Червените боровинки могат и да плуват заради същите джобове с въздушни мехурчета в тях, които ги карат да подскачат.


Това откритие води преди около 50 г. до нов начин на бране. Първо полето с боровинки се наводнява, после те се брулят с нещо като въртяща се тел за разбиване на яйца, само че грамадна. Хвърчат навсякъде при брането, но понеже са плаващи, боровинките лесно се събират с тарги.

Тази техника на бране е може би 50 пъти по-бърза и по-ефикасна от техниката на берачите около Ракитово с гребена и торбичката. Освен това тя превръща в блато боровинковото поле за зимата и така предпазва корените от измръзване.

Днес, като изключим пресните плодове, около 85% от червените боровинки на пазара - във вид на сокове, сосове и какво ли не друго - се берат по мокрия способ. Така отглеждането на този плод в наши дни се оказва едно от най-механизираните.

Според сп. "Икономист" най-големият производител на червени боровинки в света е една американска кооперация от 800 души. Тя продава пресни и сушени боровинки и продукти от тях за 1,5 млрд. долара годишно.

"Оушън спрей" е основана през 1930 г. от трима души, които се обединили, за да преборят Голямата депресия. Благодарение на това единият от тях спасил своята търговска марка за консервиран сос от боровинки, която става име и на кооператива.

С времето сдружението се насочва към продукти, които да се търсят целогодишно, а не само за добавка към коледните пуйки.

Боровинковият сок е очевидният фаворит, но за целта трябва да има дълъг срок на годност. Срещу развалянето на плодовите сокове има отдавна известни способи - пастьоризация и вакуумно пакетиране.

Те обаче не помагат на напитката да запази свежия си вид и цвета си. Повечето плодови сокове след 2-3 седмици стават кафеникави и им се образуват мътни утайки.
Оказва се, че химическите съединения, които придават на боровинката червения й цвят, са едни от най-стабилните в химията на плодовете.

Заради тях впрочем петното на покривката не се пере. Пак заради тях сокът от боровинки запазва цвета си и няма утайка дори след една година.

Днес, въпреки жестоката конкуренция, "Оушън спрей" държи 52% от продажбите на сок от боровинки и запълва около 20% от щандовете с плодови сокове в супермаркетите, пише "Икономист". А през 80-те години на ХХ век започват и продажбите на сушени боровинки за сладкарите и пекарите по цял свят и за проиводителите на мюсли.

Остава още един фокус: когато се прави сок от боровинки, да се запази ципата им, без да се смачка. За целта е измислена технология, при която в ципата се вкарва дестилирана вода, а сокът излиза сам заради осмотичното налягане.

Така вече имаме хем сок, хем цяла боровинка, пълна с вода. Елегантността на този процес обаче е в неговата реципрочност. Тоест ципата може да се запълни със сок от сини боровинки, от манго, малини или каквото си искаш.

Така се получават онези дребни парченца с всякакъв плодов вкус, които се заливат с мляко за закуска. Ако те са в ципа на червена боровинка, имат две решителни предимства - много по-трайни са и не губят вкусовите качества на пресния плод при печене във фурна. Към това се добавя и един маркетингов плюс - постоянната и предвидима цена, която не варира според реколтите.