Доц. Славчо Димитров е роден в пернишкото село Беренде. Завършва гимназия в Перник, а през 1970 г. се сдобива в диплома за лекар от Медицинския университет в София. Започва работа по разпределение в районната болница в Попово, където изкарва 3 прекрасни години, както сам твърди.

През 1972 г. печели конкурса за асистент в клиниката по хирургична стоматология и лицево-челюстна хирургия в Медицинския университет в Пловдив, която оглавява през 1999 г.

Семеен е, синът му е лекар. Има и внук Александър на 10 г. В свободното си време се отдава на фотография. Обича да бяга по алеите в парк Лаута. Със спорт поддържа формата си.

Освен като изключителен професионалист в лицево-челюстната хирургия доц. Славчо Димитров е прочут сред колегите си и като колекционер.

Сбирката му е странна, защото съхранява само предмети, които е извадил по време на операции от пациентите си. Завеждащият клиниката по лицево-челюстна хирургия в пловдивската университетска болница "Св. Георги" твърди, че колекцията е за лично ползване. Най-много от време на време да покаже на студентите, докато обяснява оперативна техника

"Част от нещата изчезнаха при преместването на клиниката от един етаж на друг през 1987 г. Все пак съм съхранил повечето на диапозитиви и филми", казва медикът. Затова вече пази и "експонати" в дома и кабинета си.

Началото било поставено през 1973 г., година след като постъпил като млад асистент. Дойде бай Пено, но не мога да спомня дали беше от Голям, или от Малък чардак, припомня си доцентът. Около 60-годишният мъж имал огромен оток на слепоочието. Това на медицински език се нарича флегмон и задължително е свързан с възпалителен процес, отбелязва лекарят. Направили му рентгенови снимки и установили, че в главата му има метален предмет с дължина около 0,5 см. При разговора с бай Пено се разбрало, че той е участник във Втората световна война и през 1944 г. е бил ранен в главата. Излекуван е във фронтовата болница край Кюстендил, където е опериран и от главата му са извадени осколки от граната. Парченце останало и човекът е живял с него 30 г., без да разбере, но изведнъж му е създало проблем, разказва доц. Димитров.

Второто попълнение е изваден от синуса на 28-годишен мъж нож.

Инцидентът станал по романтични причини - двама турци от кърджалийско село се скарали заради жена. Единият извадил оръжието и го забил в главата на съперника си почти до основата на черепа. След операцията се възстановил напълно. Как е завършила любовната история, хирургът не разбрал.

Не всички случаи могат да влязат в сбирката, защото през 80-те години в клиниката често пристигали тежко наранени от вертолетни перки от селскостопанската авиация. Най-малко 5-има души сме оперирали, казва доц. Димитров. Ударът от перка е толкова жесток, че при някои липсвало половината лице.

Понякога съм като във филм на ужасите, за 40 години стаж какво ли не съм видял, но още ми се обръща сърцето, когато пристигне пациент, признава лекарят.

Два пъти е лекувал млади мъже с разцепена почти на две глава. Единият бил полицай от Девинския край, който пострадал на футболно игрище. Върху него се стоварила греда. Освен тежката травма имал и огромна кръвозагуба. Чудо било, че го спасили. Бая литература прочетох тогава, спомня си медикът.

Вторият случай беше преди месец, казва доц. Димитров. Тогава в клиниката е докарано от баташкото село Фотиново 18-годишно момче, ударено в главата с брадва от баща си след почерпка.

Срязани били лицевият нерв до окото, ябълчната кост, челюстта и средното ухо. След операцията и лечението останал само белег на лицето. Имало опасност да не може да си затваря добре окото, ако не се възстанови нервът.

Доц. Димитров обаче основно оперира при онкологични случаи. Като започнал кариерата си, едва намирали пациент с тумор, за да го покажат на студентите, а сега на седмица оперирали по двама-трима.

Наскоро спасил 72-годишна жена от Кърджали, която имала на шията 3-килограмов тумор с дължина 30 см. Пациентката обиколила няколко болници, преди да дойде в клиниката. Никой не се наемал да оперира, защото образуванието било на много лошо място - сред гора от кръвоносни съдове и нерви. В първия момент и той се поколебал, но си казал, че за жената няма друго спасение.

Взех иконата на Христос, целунах я и поех операцията, разказва хирургът. Интервенцията продължила повече от 3 часа, но завършила успешно и след няколко дни жената си отишла вкъщи.

Доцентът има доста излекувани пациенти с криви и обратни захапки. С поредица от операции лекарят им прави актьорска усмивка и най-важното - връща им самочувствието.

На много хора съм помогнал, пациентите от благодарност ми носят икони с пожелание да ме закрилят светиите и Господ, за да спасявам и други изпаднали в беда, обяснява шефът на лицево-челюстната хирургия.

И преди няколко дни 26-годишна пловдивчанка му дарила изображение на света Богородица. Младата жена имала жестока травма на главата след катастрофа.

Най-много инциденти стават по празниците - и битови, и транспортни, казва лекарят. Зададат ли се повече почивни дни с богати трапези и пиене, докторите от клиниката си знаят, че ги чака много работа. Лекарите оперирали ранени от самоделни оръжия, вадели всякакви метални и дървени пластини, куршуми, ножове и дори харпуни.