Доц. Хилда Кадиян, специалист по вътрешни болести и гастроентерология отговаря на въпроса на Стоянова от София:

Болестта на Крон е хронично рецидивиращо възпаление, което може да се развие във всяка част на храносмилателната тръба от устата до ануса. Болестта най-често засяга края на тънкото черво (терминален илеит) и началната част на дебелото черво (илеоколит).

При описаната локализация типични симптоми са коремна болка, диария, температура, отслабване, безапетитие, анемия. Много често тези прояви се съчетават със ставни болки, промени по кожата, зрението, слуха и др. При част от пациентите се образуват фистули.

През последните 2-3 десетилетия честотата на заболяването нараства във всички развити страни на света. Независимо от неимоверните усилия на много изследователски екипи причината остава неясна.

Лечението на болестта на Крон зависи от: локализацията; степента на активност на чревното възпаление; наличието и вида на усложненията; развилите се изменения извън червото; съпътстващите други заболявания и т.н. Лечението продължава през целия живот на боледуващия.

В периодите на активност нерядко се налага болнично лечение, включително в хирургични клиники. Извън болница, в домашна обстановка, терапията се провежда с поддържащи средства под наблюдение на личния лекар и специалист гастроентеролог. Най-популярни между пациентите, защото са ефикасни и се изписват най-често, са продуктите на 5-аминосалициловата киселина, стероидите, азатиоприн. През последните години в лечението все по-широко навлизат т.нар. биологични средства. Те блокират отделянето на продукти от възпалените клетки, които засилват и поддържат възпалението.

При това твърде индивидуално протичащо заболяване едва ли има точни схеми за лечение. Като че всеки пациент има “своя болест на Крон и свое лечение”. Само специалистът гастроентеролог въз основа на цялостната преценка на състоянието на пациента, данните от проведените изследвания, а не на последно място и личния си опит може да определи вида на лечението, неговата продължителност и контролните изследвания.

За пациента от съществено значение е да избягва стреса, да има доверие и вярва в лекуващия го лекар и да знае, че самолечението при това хронично заболяване само ще задълбочи проблема.