Д-р Борислав Ацев, кардиолог в университетската болница "Света Екатерина" в София

Той отговаря на въпроса на Адриана Стоименова

Няколко важни условия определят как да се лекува болния в този случай.

Първата задача на кардиолога е да реши дали да опита регуларизация (вкарване в ритъм) медикаментозно или с електрошок. Това зависи от давността на излизането от ритъм, наличието на заболяване на сърцето и какво е то, има ли тромб в сърдечните кухини, което се установява с трансезофагиална ехокардиография. От значение са също какво е разреждането на кръвта и други фактори.

Когато лекарят вземе решение да остави болния в постоянна аритмия за цял живот, той трябва да постигне контрол на сърдечната честота и разреждане на кръвта.

Контролът на тези два фактора ще намали риска от периферни емболии (запушване на артерии в мозъка и други части на тялото) с тромби, възникващи в сърцето поради нарушение на кръвната циркулация. Това е вторият въпрос, който определя поведението на болния с постоянна аритмия до края на живота.

Най-честата аритмия е предсърдното мъждене, което се установява в 1% от хората над 60 години. Рискът от инсулт при тези пациенти зависи от наличиетоили липсата на сърдечно заболяване. Когато е установено такова, тези болни са сериозно застрашени. При различните сърдечни заболявания рискът нараства от 5 до 7 пъти. По тази причина е необходимо да се регулира сърдечната честота до 60-80 удара в минута и протромбиновото време (ИНР) трябва да е удължено 1,3-1,5 пъти в сравнение с изходната стойност.

Лечението на аритмията изисква постоянен контрол при лекар кардиолог.