Близо до финал е одобрение на още 3 "пътеки" за повече бебета

Над 90% от българките вече раждат първото си дете след 30-годишна възраст, което е изключително неблагоприятна тенденция от репродуктивна гледна точка, съобщиха акушер-гинеколози. Официално статистиката сочи 27,6 години, което е сравнително млада възраст за Европа, но числото е много изкривена данна поради феномена “деца раждат даца”.

От медицинска гледна точка най-доброто време за създаване на потомство е между 20 и 25 години, след което фертилният потенциал започва да намалява. Да, толкова рано. И изместването на ражданията към все по-късна възраст неизбежно води до нужда от все по-голяма намеса на медицината в репродукцията.

За сравнение, докато през 1994 г. едва 0,1% от бебетата са били заченати чрез инвитро, през 2024 г. са вече 6,5%, или близо всяко 15-о дете, родено в България. Независимо от градските легенди за по-резултатни процедури за асистирана репродукция в чужбина, успеваемостта в България е 26,3%, което е сравнимо с държави като Франция, Германия и Белгия, смятани за добър пример в тази област на медицината.

Само за периода 2018–2023 г. с държавно финансиране са родени 9088 деца, а от създаването си преди 16 г. Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) е подпомогнал над 41 000 двойки. Според д-р Искра Пеева-Кюркчиева, директор на ЦАР, 99% от подадените заявления се одобряват.

Регистрите показват бърз достъп до подкрепа - до два-три месеца - като се финансират до 4 опита за инвитро процедури при медицински индикации и до навършване на 43 г. Най-окуражаващата новина за всички кандидати вероятно ще е, че времето за стартиране на процедура е намаляло до средно 94 дни от датата на одобрение.

Едно от добрите послания в Европейската седмица на фертилитета е, че страната ни е водеща в региона по висококвалифицирани ембриолози. В регистрите на европейската асоциация по човешка репродукция са имената на 38 български ембриолози със сертификат при 14 от Турция, 31 от Румъния и 29 от Финландия, която е сред пионерите в инвитрото, съобщи ембриологът проф. Пламен Тодоров. На тези специалисти, които работят “на тъмно, защото ембрионите не обичат светлината”, се възлагат много надежди.

“Въпреки оптимистичните тенденции успеваемостта от асистирана репродукция в световен мащаб и в Европа не нараства през последните десетилетия - признават специалистите. - Тя е в плато, в което ние се надбягваме с напредващата репродуктивна възраст на двойките, и техниките в ембриологичната лаборатория се опитват да компенсират тези по-неблагоприятни обстоятелства.”

За да се осигури още по-голям достъп до качествена репродуктивна помощ, в момента се водят дискусии за разширяване на финансираните от държавата услуги, каза доц. Мария Юнакова, председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве.

Аргументът е, че промяната във възрастовия профил на родителите не е епизодична, а системна тенденция.

За в. “24 часа” доц. Юнакова обясни, че са проведени няколко срещи с институциите и обсъжданията за разширяване на спектъра от услуги “не са стартови, а по-скоро близо до финалната фаза”.

Изработени са конкретни текстове за промени в наредбата, която регулира медицинския стандарт. Очаква се в съвсем близко бъдеще да се поемат и процедури с използване на донорски яйцеклетки, защото нараства броят на пациентките, които се нуждаят от такава помощ за постигане на бременност.

Друга очаквана стъпка е да се финансира замразяване на яйцеклетки по медицински или социални причини за съхранение на фертилитета. Както и за жени с риск от преждевременна загуба на яйчников резерв. Обсъжда се и подкрепа за т.нар. директен преход към инвитро при напреднала репродуктивна възраст без доказан стерилитет. По този начин ще могат да преминат към инвитро, без да е необходимо преди това да провеждат вътрематочни инсеминации.

Една от най-големите изненади обаче не е свързана с лечението, а с липсата на превенция и знание.

Резултатите от проведена сред младежи анкета показват, че половината не знаят, че фертилността при жената намалява с напредване на възрастта, а 35% са слабо информирани за рисковете от полово предавани болести. Тази липса на базово здравно образование със сигурност ще допринесе за увеличаване на репродуктивните проблеми. Към момента най-високи резултати от инвитро (бременности и раждания) се наблюдават в групата 30–35 г., като успеваемостта значително намалява след 39-годишна възраст.

“Днес демографските тенденции са като пустиня, където водата на репродуктивния потенциал се изпарява рано. Надеждата в асистираната репродукция и финансирането ѝ са оазис, който задържа животворната влага.” Този емоционален коментар в социалните мрежи се споделя и от неправителствените организации, посветили се на мисията за повече български деца.