Доц. Андрей Йотов, началник на Катедра по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА

Той отговаря на въпроса на В. Рубиева (62 г.) от София

Счупванията на шийката на бедрената кост са сериозен медико-социален проблем.

Главата и шийката на бедрото притежават специфично и деликатно кръвоснабдяване, което се нарушава при фрактура на костта и разместване на фрагментите.

Прекъснатото кръвоснабдяване има неблагоприятни биологични последици: в началото страда процесът на калусообразуване и има риск от забавено срастване или несрастване на фрактурата, а ако все пак тя зарасне, недостатъчният приток на кръв може да стане причина за по-късно разрушаване на бедрената глава (аваскуларна некроза).

Повечето от счупванията на бедрената шийка са разместени и костните краища са подвижни един спрямо друг.

В тези случаи оперативното лечение е задължително, като според конкретната ситуация се решава дали да се пристъпи към наместване и фиксация с метални импланти, или, ако перспективите за срастване са недобри (значително начално разместване, голяма давност на травмата, изразена остеопороза, напреднала възраст на пострадалия, физическа или психическа невъзможност да изпълнява предписания режим), се обмисля първично поставяне на ендополюсна или двуполюсна изкуствена става.

Инклавирани (вклинени) фрактури са сравнително по-рядък, но и

по-благоприятен

вариант на

счупванията

на бедрената шийка. При него фрагментите са вбити един в друг (вклинени) с минимално разместване помежду им. Вклиняването не позволява движение между фрагментите и осигурява механична стабилност на мястото на фрактурата.

Поради това част от пациентите в началото не изпитват силни болки, а някои са в състояние да се придвижват сами, което става причина за късно търсене на медицинска помощ и забавяне на диагнозата.

При навременно диагностициране прогнозата за срастване на фрактурата и дългосрочно преживяване на бедрената глава като цяло е добра, тъй като поради малкото начално разместване и стабилния характер на счупването кръвооросяването на бедрената глава не страда тежко.

По принцип вклинените фрактури на бедрената шийка могат да се лекуват и неоперативно. За това обаче е необходима сериозна индивидуална преценка на фрактурата и пациента.

Лекарят трябва да е убеден, че става въпрос именно за инклавирано счупване, а не неразместено счупване без вклиняване, което е механично нестабилно, както и че кондицията, психическото състояние и темпераментът на болния ще позволят спазване на строгия двигателен режим, необходим при такъв тип терапия. Ако тези предпоставки са налице, лечението се провежда първоначално на легло до стихване на болката, след което

пациентът

се раздвижва

отначало

до седеж,

а след това до ходене с патерици, което в зависимост от конкретния случай отнема 1 - 3 седмици. Частично натоварване на крайника се позволява 2 - 4 седмици след травмата, а пълно - след поява на рентгенологични данни за срастване, обикновено поне 2 месеца след инцидента.

Основната заплаха при неоперативното лечение е разклиняване на фрагментите и настъпване на вторично разместване. За да се намали тази опасност, следва да се избягват някои рискови движения (резки завъртания на бедрото, сгъване в тазобедрената става при изправено коляно), а най-добре е раздвижването да протече под ръководството на квалифициран кинезитерапевт.

Рентгенографии задължително се извършват на 14-ия и 30-ия ден, за да не се пропусне настъпващо разместване, а след това на 30 дни до удостоверяване на срастване. Коректно проведеното неоперативно лечение по правило се увенчава с успех и спестява хирургичната намеса, но ако се стигне до усложнение, единственият изход остава ендопротезирането.

Потенциалните рискове и неудобствата от по-честия клинико-рентгенологичен контрол карат част от травматолозите да предпочитат първична оперативна стабилизация и при тези счупвания. Модерната миниинвазивна фиксация с канюлирани винтове е бърза, атравматична и практически безрискова.

Позволява по-активна рехабилитация, не се нуждае от чести контролни прегледи и, което е най-важно, гарантирано предотвратява разместването на фрагментите и може да спести на болния голяма и скъпа интервенция, каквато е ставното заместване.

В крайна сметка и двата начина на лечение на вклинените счупвания на бедрената шийка имат място в съвременната травматология и всеки случай трябва да се решава индивидуално.

Доц. Андрей Йотов
Доц. Андрей Йотов