Доц. Здравко Каменов, началник на Университетската клиника по ендокринология при Медицинския университет - София

Той отговаря на въпроса на Мариана Цанкова

Токсичният аденом е доброкачествен тумор на щитовидната жлеза, който произвежда голямо количество щитовидни хормони. Те водят до състояние, наричано хипертиреоидизъм. Почти винаги е единичен. Характерен е за възрастта 50-70 години, но може да се установи и доста по-рано, включително при млади хора. Както за повечето тумори, така и за токсичния аденом има различни теории за това защо се появява и развива.

В началото токсичният аденом е малък възел, който не се установява при прегледа, но може да бъде видян с ултразвук. Пациентът няма оплаквания. С постепенното увеличаване на обема на възела се увеличава и продукцията му на хормони - тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Характерни са по-високите нива на Т3, което го отличава от хипертиреоидизма при други болести на щитовидната жлеза - например Базедовата болест. Идва се до момент, в който хормоналната продукция на токсичния аденом е толкова голяма, че останалата част от жлезата не е необходимо да работи и започва да намалява (атрофира).

Нивата на хормоните са значително над нормалните, а хормонът от хипофизната жлеза, който стимулира щитовидната жлеза (ТСХ) е много намален. В разгърнатия си вид оплакванията включват нервност, напрегнатост, сърцебиене - ускорен пулс дори и в покой, уморяемост, безсъние, изпотяване, треперене на ръцете и намаляване на теглото, въпреки повишения апетит, чести изхождания, менструални нарушения и др.

Като правило няма промени в очите, каквито се намират при базедова болест. При възрастни хора могат да се изявят само някои от симптомите, например намаляване на теглото и/или ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Възелът продължава да расте и може да се опипа. При наличие на някои от горните оплаквания пациентът трябва да потърси ендокринолог.

Диагнозата се поставя с преглед, ултразвук, изследване на хормони, сцинтиграфия на жлезата (в началото "топъл", а в по-късните етапи "горещ" възел) и в редки случаи - биопсия.

Лечението като правило е хирургично. След отстраняване на възела се постига излекуване на пациента. В някои случаи при много висока секреция на хормони трябва да се приложат лекарства за намаляването й преди операцията. При своевременна хирургична намеса, преди хипертиреоидизмът да е увредил сериозно сърцето, оперативният риск е нисък, а постоперативните усложнения - много редки. Ако пациентът не може да бъде опериран по някакви причини се прилага радиойодлечение в няколко етапа.