Загубата на зъб представлява тежък и сериозен проблем за пациента. Лечението на беззъбите челюсти чрез поставянето на изкуствени зъби, фиксирани в костта, датира от хилядолетия - още в Древен Египет и Китай при разкопки се установяват опити за поставяне на изкуствени зъби на мястото на липсващите.

Съвременната концепция за имплантантно лечение датира от средата на XX в. (1954 г.). В стремежа си да наподобят максимално естествен зъб имплантолозите са разработвали системи от различни материали и са достигнали до решението за използване на метала титан. От него са изработени всички дентални импланти днес. Съществуват и сплави, специално създадени за целта. Обработката на имплантната повърхност с пясъкоструене (набраздяване от фини песъчинки) и последващо ецване (обработка с киселина) осигуряват голяма контактна площ за клетките на костта и по-добро вкостяване на импланта.

Поставени в устата на пациента, зъбните импланти осигуряват максимално удобство. Успешността на лечението зависи от три групи фактори, всяка със своето значение и значимост.

Фактор “анатомични особености” - количеството и качеството на костта на пациента са решаващи за успеха на имплантирането. Наличието на малко кост, костно разреждане (остеопороза) и патологични процеси ограничават показанията за имплантиране или представляват абсолютни противопоказания. Съществуват оперативни намеси, целящи подобряване на условията за имплантантно лечение.

Хирургът имплантолог има тежката задача да запознае пациента с целия “протокол” на лечението, включително и възможните усложнения. Той определя имплантната система, която е най-подходяща за конкретния пациент, и зоната на лечение. Решаването на тежки клинични случаи от начинаещи имплантолози без хирургичен опит или компромисни решения са рисковани и компрометират имплантното лечение.

Пациентът също е важен фактор за успеха на лечението. Мотивацията му да сътрудничи преди, по време и след лечението са определящи за дълготрайността му. Нивото на оралната хигиена (не само миене на зъбите, а почистване) има водещо значение за дълготрайността на импланта, а и на собствените зъби. Вредните навици като тютюнопушене, употреба на алкохол нарушават биологията на тъканите в устната кухина и представляват противопоказания за имплантантно лечение. Наличието на придружаващи заболявания (диабет, високо кръвно налягане и др.) представляват относителни противопоказания. След провеждане на лечение и контрол те не са причина да се откаже имплантно лечение.

Поставяйки тези три фактора в сложни взаимовръзки, в устната кухина се определя продължителността на живота на един имплант. Според световната статистика успеваемостта е 92-95%, а“дълголетието” на изкуствения зъб на винт или имплант може да надхвърли това на естествения. Приема се за реална прогноза 7 - 10 години активна дъвкателна функция. Разбира се, значителна част от имплантите остават функционално годни и повече години.

Работата в екип на пациент, имплантолог и зъболекар осигурява дълъг живот и добра функция на импланта.