Д-р Младен Кайцанов: Мъжете над 45 г. да се проверяват всяка година, открит в I или II стадий, карциномът е 100% лечим

Ако един мъж доживее до 100 години, вероятността да развие рак на простатата е точно 100%. С тази медицинска аксиома урологът д-р Младен Кайцанов очерта водещия фактор за второто най-често онкологично заболяване при мъжете.

Засяга всеки седми

представител на пола

Големият парадокс на простатния карцином се крие в неговата двойствена природа: той се развива с години без нито един симптом, но открит навреме - в I или II стадий, е напълно лечим. Това изтъкна д-р Кайцанов на събитие, организирано от IBM - България, съвместно с Комитета по здравеопазване на Американската търговска камара в България и Комитета по човешки капитал и образование.

За съжаление, над 26% отиват на лекар в III или IV стадий, когато туморът вече е пробил капсулата на жлезата.

Мъжката полова система има редица здравни предимство пред женската като цяло, но с напредването на възрастта простатата се превръща в нейното най-уязвимо място. Разположена непосредствено под пикочния мехур и с диаметър от едва 3,8 см, жлезата има ключова роля за здравето и качеството на живот на мъжа.

За да обяснят коварството на простатните заболявания, уролозите използват образното сравнение с орех, през чиято ядка преминава пикочният канал. Докато доброкачествената простатна хиперплазия - уголемяване на простатата, разраства самата ядка на ореха и бързо алармира със затруднено уриниране, ракът започва само от външната черупка. Поради своя периферен произход в началните си фази онкологичният процес не боли, не блокира уринарния поток и не дава никакви знаци, докато не излезе от жлезата.

За правилното лечение е от решаващо значение да не се бъркат трите основни състояния на простатата. Освен доброкачественото уголемяване, което никога не прераства в рак, и самия карцином съществува и простатитът — възпалително заболяване предимно при по-млади мъже. Въпреки че е най-неплашещото заболяване, простатитът се лекува трудно, защото плътната капсула на жлезата пречи на повечето антибиотици да проникнат в тъканта в нужната концентрация. При данни за възпалителен процес уролозите често назначават 21-дневен антибиотичен курс.

Симптоматиката при простатните заболявания може да включват често уриниране, внезапни и незабавни позиви, както и парене при съпътстваща инфекция. Друга група симптоми се свързват с прякото запушване на пикочните пътища и затруднено и отложено започване на уринирането, слаба, изтъняла или прекъсваща струя, усещане за непълно изпразване на пикочния мехур и задържане на остатъчна урина над границата от 50 мл. При критично задържане на над 300 мл спешно се поставя катетър.

Кръвното изследване на простатно-специфичния антиген (PSA) е основният лабораторен ориентир за ранно откриване, но неправилното му разчитане често води до фалшиво успокоение или излишен страх, сподели опита си д-р Кайцанов. Хиляди мъже си тръгват успокоени от лабораторията с референтен резултат за PSA под 4 ng/ml, без да подозират, че може да попадат в опасна илюзия. Според урологичната практика единичната стойност на туморния маркер PSA категорично не е диагноза. “Ако показателят на даден мъж е скочил от 0,5 на 3,5 за година, той формално попада в референтните граници, но подобен троен скок в динамика е сериозен алармен сигнал за уролога”, наблегна лекарят.

Основно правило в диагностиката е, че PSA тестът не е строго специфичен маркер за рак, а за състоянието на самата простатна тъкан. Неговите нива могат да се покачат значително при възпаление, доброкачествено уголемяване или след медицински манипулации и вярната преценка за стойностите може да се направи само от лекар. Друго критично изискване за точен резултат е осигуряването на

пълен покой на жлезата

3-4 дни преди тест за PSA

Защо? Дори банален сексуален контакт и еякулация дразнят простатата механично, изкуствено повишават стойностите на маркера в кръвта и може да доведат до погрешна диагностика. Наличието на съпътстваща уринарна инфекция също води до временно по-висок резултат. Както и медицински манипулации в областта.

Въпреки навлизането на високотехнологичните образни методи класическото ректално туширане предоставя незаменими данни за повърхността, плътността и евентуални възелчета по жлезата. Заедно с него съвременната урология разполага с изключително прецизни нови възможности за диагностика и терапия. Мултипараметричният магнитен резонанс осигурява детайлно заснемане на органа и позволява разпознаването на подозрителни огнища преди провеждането на инвазивна процедура. Въз основа на тези изображения се прилага т.нар. фюжън биопсия, при която в реално време се сливат образите от магнитния резонанс и ултразвука. Това позволява прицелно вземане на тъканна проба точно от съмнителния участък.

При потвърден рак в ранен стадий, когато туморът е ограничен вътре в жлезата, златен стандарт за окончателно излекуване е радикалната простатектомия. За пациенти, за които хирургията не е подходяща, се прилага лъче- или брахитерапията — авангарден метод на вътрешно облъчване, при който със специални игли в самата простатна жлеза се имплантират микроскопични източници на лъчение, които унищожават туморните клетки отвътре.

Не може ли ракът на простатата да се повлиява с медикаменти, е един от най-честите въпроси към лекаря. Лекарствените средства често се назначават в самото начало на терапията или като част от т.нар. „сандвич терапия"  - комбиниране на хормонални медикаменти преди и след лъчетерапия. Ограничение пред терапиите с конвенционални средства често е и това, че към лекарствата се развива резистентност в рамките на около две години, след което медикаментите губят своето действие. На тях не може да се разчита трайно, смята специалистът.

Основно опасение сред мъжете е, че лечението на простатата неизбежно води до край на сексуалния им живот. Медицинските факти и опитът на уролозите категорично опровергават този мит, като ясно разграничават ефектите според вида на провежданата интервенция.

При операция на доброкачествено уголемяване се премахва само набъбналата вътрешна ядка през пикочния канал, докато капсулата на жлезата и нервите остават непокътнати, запазвайки еректилната функция. В тези случаи е възможно появяването на ретроградна еякулация, при която семенната течност преминава към пикочния мехур, но усещането за оргазъм остава.

При радикално отстраняване на цялата жлеза възстановяването на ерекцията изисква време и терапевтична подкрепа. Съвременната медицина прилага последователен 4-степенен протокол, който започва с медикаменти, преминава през вакуумни устройства и съдови инжекции и при необходимост може да се постават пенилни протези.

Редовният сексуален живот и честата еякулация играят превантивна роля, тъй като подпомагат редовното изпразване на простатния секрет, намаляват локалното дразнене и понижават риска от канцерогенеза. Но най-ефективната превенция за всеки мъж над 40–45 г. се състои в три прости последователни действия веднъж годишно, обясни урологът. Първата стъпка е провеждането на кръвен тест за PSA при спазване на задължителното условие за 3–4 дни покой на жлезата. Втората включва консултация с уролог за преглед с ехограф, измерване на остатъчната урина и задължително проследяване на стойността на PSA в динамика спрямо предходните години. Третата стъпка е активното следене за поява на уринарни смущения и своевременно посещение при специалист.

Д-р Кайцанов призова мъжете в залата да не отлагат прегледа с думите, че и редовната годишна профилактика гарантира улавянето на евентуални изменения в най-ранен стадий, когато ракът на простатата е лечим, а качеството на живот и мъжествеността остават напълно съхранени. Месецът на мъжкото здраве - ноември, е само поводът за изследване и преглед, причината е, че ще направят инвестиция в здравето и качеството си на живот.