Държавата, НЗОК и иновативната индустрия в търсене на баланс: повече ранно открити болни, строг контрол, работещи регистри, споделена отговорност и прозрачност на данните за здравето – изводите от дискусията на „24 часа"

Съвременното лекарствено лечение на българските пациенти зависи от добрия баланс в партньорството, предвидимостта и дългосрочната устойчивост в отношенията между иновативните фармацевтични компании, държавата и Националната здравноосигурителна каса. Около това се обединиха представители на индустрията, НЗОК и институциите по време на експертна среща, организирана от Медийната платформа „24 часа".

Трите страни споделят общото мнение, че крайната цел на всеки механизъм и на всяка финансова рамка е българският пациент да получава съвременно лечение навреме, без да се застрашава финансовото здраве на обществената система или икономическата стабилност и предвидимост за фармацевтичните компании.

На една маса седнаха ръководствата на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и на здравоосигурителната институция, депутати от парламентарната Комисия по здравеопазване, представители на Министерството на финансите, здравни икономисти, експерти от „Информационно обслужване" и ръководителите от иновативния лекарствен сектор у нас.

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев подчерта, че фармацевтичните компании осъзнават своята роля на стратегически партньор на НЗОК, но призова за усъвършенстване на модела на споделена отговорност. „В условия на процедура за свръхдефицит властите в България правят всичко възможно здравната система да получи повече ресурс, в това число и за лекарства. Не само това, но и да насочи ресурс за по-добра диагностика, ранно откриване, контрол на заболяванията и към лекарствените терапии. Както и да засили проверките, доколкото това е възможно, без системата да страда – от първи ноември на ниво продуктов код се валидират всички лекарства, които касата плаща. Отдавна чакахме да се случи, защото гарантира, че няма злоупотреби и показва реалното потребление. Разбира се, картината не е само розова. Голяма част от новите терапии, които в европейски мащаб са разрешени за употреба, не са достъпни в България", изтъкна Деян Денев.

Той обясни, че при залагане на недостатъчен бюджет за лекарства, който не отчита реално растящия брой на пациентите, които лекарите насочват за лечение с иновативни лекарства, дефицитът се поема изцяло от фармацевтичните компании, но когато този недостиг става все по-голям и непредсказуем, тежестта става непропорционална за индустрията. „Не знаем как ще подходи всяка от компаниите към такова предизвикателство, но ясно се очертава системен риск", обясни директорът на асоциацията. Той добави, че лекарствата по каса са с регулирани най-ниски цени на производител в Европа, а допълнителните отстъпки за някои медикаменти достигат 50 и повече процента.

По прогнози на фармацевтичните производители потребностите от съвременно лекарствено лечение ще се увеличат с около 14%, а с предвидения ръст от 9% в бюджета за лекарства предварително се залага дефицит.

Въпреки че обсъжданият бюджет за лекарства за 2027 г. нараства номинално с 9%, реалните потребности на пациентите, за които те ще разчитат на помощ от НЗОК, растат по-бързо и се оценяват на € 1,9 млрд., което очертава недостиг от около половин милиард евро, изчисли здравният икономист Аркади Шарков. Според неговия анализ поради инфлационния натиск ръст от 9% на хартия се равнява на 4,8% реално увеличение – най-ниското от 2023 г. насам.

По различни линии фармацевтичните компании покриват над една трета от бюджета за лекарства, което Шарков определя като форма на прогресивно нарастващ данък. От друга страна, директните плащания от домакинствата за здраве у нас са 36% (най-високите в ЕС, при средно 16% за съюза), а едва 23% от разходите за лекарства се покриват с публични средства. Автоматичното прехвърляне на 100% от дефицита върху бизнеса без таван действа рестриктивно и крие риск от изтегляне на медикаменти или отказ от навлизане на нови молекули у нас, посочи икономистът от Health Metrics.

Според него на дневен ред може да се постави обсъждане на 3 решения: бюджетът да се базира на прогнозираното потребление, а не просто на миналогодишната рамка; отстъпките от страна на фармацевтичните компании да коригират непредвидени превишения, а не предварително планиран недостиг; намаляване на ДДС върху реимбурсираните лекарства от 20 на 5% – стъпка, която би освободила около € 170 млн. годишно за реално лечение с наличните публични средства.

Управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов формулира трите измерения на модела, който касата отстоява: „Достъп, предвидимост, контрол – достъп, защото нуждите на гражданите са на първо място; предвидимост, защото подкрепяме законните правила; и контрол, защото касата плаща само след строга проверка. Ролята на касата е ясна: да договори условията, да заплати лечението и да контролира разходите". Д-р Даскалов специално се спря върху новия подход, при който референтните иновативни лекарства имат отделен бюджет. Управителят подчерта, че касата твърдо подкрепя запазването на компенсаторния механизъм, при който превишението на разходите се възстановява от фармацевтичните компании според техния ръст и дял. Изтъкна също, че за медицинските изделия в болничната помощ действа подобен механизъм с намаление на цената при превишени обеми. „Защо подкрепяме този механизъм? Защото пациентът получава лечението си и тогава, когато потреблението надхвърля бюджета, защото превишението не се покрива със здравните вноски на здравноосигурените граждани и защото правилата са записани в закона и важат еднакво за всички участници. Всичко това има смисъл само ако пациентът го усеща. Разликата между рамката и потреблението се покрива от установения механизъм, затова правилата му трябва да се запазят. Предвидимостта е нужна и на бюджета, и на компаниите, и най-вече на пациентите", заяви управителят на НЗОК.

И обърна внимание на вече работещите промени в сферата на лекарствената политика на касата: пълно заплащане на 56 лекарства за сърдечносъдови заболявания; безплатни антибиотици за деца до 7 г.; електронно предписване и отпускане на лекарства.

В обществено обсъждане са и рецепти за до 30 дни при остри заболявания и за до 100 дни при хронични заболявания. Ако предписаното лекарство липсва в аптека, тя ще бъде задължена да го осигури в срок до 24 часа. Мисли се и за въвеждане на изцяло електронни протоколи за предписване. Проектът за 2027 г. предвижда още непрекъснатото лечение след 18-годишна възраст при редки онкологични заболявания, като касата поема пряко лечението на деца и възрастни у нас и в чужбина. Въвеждат се и пределни стойности за нерегистрирани лекарства. „Целта е по-малко посещения, по-малко чакане и лечение без прекъсване. Третото измерение е контролът. При несъответствие отпускането на лекарството се спира. Проверката е преди плащането, а не след него. По данни на нашите партньори от „Информационно обслужване" грешките при отпускане са намалели с над 98% след въвеждането на автоматичните проверки. Това е принципът, който касата ще следва навсякъде. Първо проверка, след това плащане", подчерта управителят на НЗОК.

Като пряко ръководещ направлението „Контрол, медицински методологии и медицински дейности" подуправителят д-р Асен Меджидиев заяви, че през следващата година контролът от страна на касата ще бъде три пъти по-голям, но подчерта, че целта му не е самоцелно санкциониране. „Контролът не се прави, за да наказваме лекар, фармацевт или някой друг. Контролът се прави, за да възпитаме хората да бъдат честни". Д-р Меджидиев изтъкна, че иновативните терапии се изписват от медицински специалисти, затова бюджетът не бива да се фокусира единствено върху лекарствата. За да има кой да лекува пациентите, трябва реално да се финансират първичната, специализираната и болничната помощ, така че лекарите да имат достойни възнаграждения. Подуправителят уточни още, че едно от условията при подписването на предстоящия анекс към Националния рамков договор с БЛС ще бъде всеки с диагностицирано онкологично заболяване задължително да се включва в регистър след проведена онкокомисия.

На фона на общата икономическа обстановка в страната заложеният 9% ръст на бюджета за лекарства е значима стъпка, макар и под очакванията на индустрията, смята Здравко Шушков, подуправител на НЗОК с пряк ресор върху лекарствените политики. Той потвърди, че касата ще продължи да включва нови медикаменти и през следващата година. Изтъкна също, че дигиталните контролни механизми целят „съхраняването на ресурс, който да бъде използван по-ефективно – включително за засилване на профилактиката". Шушков акцентира, че здравето на пациентите не може да се прогнозира „до стотинка, важното е да сме максимално близко до реалността и максимално близко до възможностите... Затова трябва да работим с доверие".

Според Министерството на финансите увеличението на бюджета на НЗОК с близо 500 млн. евро в сравнение с предходната година дава оптимална възможност за стабилно лечение на пациентите и предвидимост за бизнеса в сегашните условия, стана ясно от изказването на Жени Начева, директор на дирекция „Финанси на общините" във ведомството. Тя определи като недобра бюджетна практика от самото начало на финансовата година да се говори за допълнителни буфери и резерви, при положение че бюджетът вече е увеличен значително. Според нея дискусиите за преразпределение и резерви са за края на годината и следващата бюджетна прогноза. Жени Начева заяви, че Министерството на финансите твърдо подкрепя мерките на НЗОК и „Информационно обслужване" за пълна дигитализация, кодиране на лекарствата и създаване и поддържане на регистри, тъй като само строгият контрол гарантира целесъобразно и прозрачно изразходване на средствата.

Експертът от „Информационно обслужване" Ивайло Стойчев разказа, че се разработва централизирана система за по-точно прогнозиране на потребностите от лекарства и осигуряване на прозрачност за фармацевтичните компании относно компенсаторните механизми. Той препоръчва преминаване към изцяло електронни рецепти за повече групи заболявания – включително сърдечносъдови, където все още се ползват хартиени формуляри, както и задължителна верификация за медикаментите, които не се покриват от касата. Експертът обясни, че пациентските регистри не сработват само чрез създаването им, давайки пример с регистъра за редки заболявания с едва 10 записа. Регистрите просто не се попълват и вероятно това ще продължи, докато въвеждането на данните не стане задължително и обвързано с плащането.

Доц. Георги Илиев – заместник-председател на парламентарната Комисия по здравеопазване, отбеляза, че въпреки процедурата по свръхдефицит здравеопазването е изведено като приоритет. Като действащ лекар изтъкна, че заложеното разпределение на процентите между доболничната, болничната помощ и лекарствата цели да даде необходимата финансова стабилност на системата. Подчерта също, че ясната финансова рамка е задължително условие, за да се отвори по-широкият дебат за дълбоките здравни реформи, за които съществува политически консенсус между управляващи и опозиция.

Колегата му от здравната комисия д-р Георги Петров акцентира върху законодателните инициативи за затваряне на пробойните в системата, през които изтича публичен ресурс. Изтъкна и предложенията за централизиране на търговете за медицински изделия и някои медикаменти, от които се очаква да спестят средства през 2027 г. и с тях да се осигури допълнителен ресурс за навлизане на нови лекарства. Депутатите напомниха, че за първи път страната прави бюджет в евро в условията на свръхдефицит, но препотвърждава категоричното решение да не се вдига здравната вноска. Като практикуващ специалист д-р Петров посочи проблем с паралелен износ и заобикаляне на българския пазар, поради което пациенти остават без лечение.

Въпреки напрежението около бюджет 2027 срещата открои няколко ключови области на пълно съгласие. Институциите и секторът се обединиха около принципа „Първо проверка, след това плащане". Всички участници потвърдиха, че клиничните регистри са ключови за оценка на реалните потребности и проследяване на ефекта от терапиите. Институциите приеха аргументите на индустрията, че увеличаването на плащанията на касата за съвременни терапии се дължи на по-ранната диагностика, заради която повече хора могат да започнат подходящо лечение навреме, на застаряването на населението и по-високата тежест на хроничните заболявания и навлизането на нови спасяващи живота терапии, които достигат до повече пациенти. Помощта на Касата позволява хората да получават съвременно лечение, което не биха могли да си позволят сами, и да са по-дълго активни, самостоятелни и работоспособни.

Представителите на иновативните фармацевтични производители илюстрираха с конкретни клинични данни и пациентски истории защо разходите за съвременно лечение обективно нарастват. Техният общ призив е разходът за нови терапии да не бъде разглеждан като бюджетен товар, а като дългосрочна инвестиция в общественото здраве и икономиката, която запазва работоспособността на хората.

Директорът на фармацевтичната компания MSD за България, Северна Македония, Косово и Албания Милена Органджиева посочи, че при карцинома на белия дроб процентът на рано откритите и лекувани пациенти в България е скочил от 55% през 2018 г. до близо 80% през миналата година, с което страната ни вече се доближава до нивата в Западна Европа. По-ранното откриване и навременната имунотерапия удължават не само преживяемостта, но и запазват качеството на живот. Пациентите продължават да работят и да плащат данъци, с което връщат изразходвания публичен ресурс обратно в хазната. Директорът изтъкна, че докато НЗОК има гарантиран бюджетен таван чрез механизма за отстъпки, компаниите „планират буквално на сляпо" поради липсата на функциониращи регистри. При пускането на една от новите терапии MSD са прогнозирали 23-ма пациенти, а в рамките на шест месеца онколозите са диагностицирали и включили 168 души – процес, който индустрията не може и не трябва да ограничава.

Представителят на Swixx Biopharma Гергана Павлова разказа, че компанията предоставя нов клас инхибитори на сърдечния миозин, предназначени за лечение на хипертрофична кардиомиопатия – заболяване, което засяга млади, активни хора и носи висок риск от тежка инвалидизация и внезапна сърдечна смърт. Заболяемостта и диагностиката растат с 20–30% годишно, а новата терапия постига радикален обрат: пациенти, които преди това са били подложени на чести хоспитализации и инвазивни операции, в рамките на броени месеци се възстановяват напълно и се връщат на работните си места. Представителят на компанията изрази пълна подкрепа за строга оценка на реалната лекарствена употреба, като изтъкна, че осигуряването на бюджетен ресурс за такива иновации пряко създава добавен брутен вътрешен продукт за страната.

Теодора Петрова, мениджър „Обществени въпроси и защита на пациентите" в AstraZeneca, разясни действието на новия клас SGLT2 инхибитори, които позволяват с един медикамент да се лекуват едновременно три свързани социално значими заболявания: захарен диабет тип 2, сърдечна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване. Към момента у нас с тази терапия се лекуват над 120 000 пациенти, но потенциалът е много по-голям, тъй като в България има над 500 000 диабетици и над 100 000 души със сърдечна недостатъчност, а с новите механизми в НРД ще се диагностицират повече българи с бъбречни усложнения. При хронично бъбречно заболяване навременното приложение на SGLT2 инхибитор отлага с години или напълно предотвратява преминаването на диализа, като същевременно редуцира постъпването за болнично лечение и смъртността с над 30 на сто.

Мениджърът в сферата „Достъп до пазара" в Novartis Надежда Попова постави акцент върху тревожната тенденция заболявания като рака на млечната жлеза бързо да се подмладяват – над 50% от пациентите с ранен или метастатичен рак на гърдата у нас са жени в активна, работеща възраст. Прилагането на съвременните таргетни терапии на компанията е скочило с 29% за периода септември – септември, което отразява реалния натиск от новооткрити млади пациенти. „Тези жени се борят за живота си, но същевременно искат да продължат да работят и да отглеждат децата си, а държавата и бизнесът трябва да намерят балансирана пресечна точка за финансиране на иновациите", подчерта експертът.

Елина Русева, мениджър „Достъп до пазара" – Takeda, напомни, че макар медицината да има лечение едва за 5-6% от редките диагнози, засегнатите хора са много – 1 на 20 души, а в масовия случай става дума за деца. При наследствения ангиоедем например пациентът е подложен от рядкото заболяване на внезапни отоци, а при оток на ларинкса изходът без терапия често е фатален. Чрез навлизането на новата дългосрочна профилактика броят на лекуваните е нараснал с 18% за една година. Тази иновативна профилактика спестява 274 животозастрашаващи пристъпа месечно, или над 3300 годишно. Това не само спасява живота на болните, но позволява на тях и на техните родители да останат пълноценни участници в икономическия и социалния живот.

Провокирана от изтъкването на липса на регистри по заболявания и информация за броя на пациентите с отделните диагнози, издателят на Медийната платформа „24 часа" Венелина Гочева даде идеи за прозрачността и публичността на информацията. Тя направи конкретно предложение към НЗОК и „Информационно обслужване": медийната платформа „24 часа" – с аудитория от 1,8 до 2 милиона души, да стане официален „домакин" на регулярни тримесечни публични отчети за здравето на българите. Тя настоява масивите и регистрите за заболяванията у нас да станат публични, за да се вижда ясно какво се лекува, колко са пациентите и какви средства от обществените фондове се изразходват за терапии. Позовавайки се на интервю в „24 часа" с прокурора, разследващ злоупотребите в болничната система в Пловдив, Гочева подчерта, че единственият начин да се спрат нередностите с данни и лекарства на пациенти е пълната публичност. „Когато числата и данните са на масата пред обществото, институциите и бизнеса, се вземат значително по-точни и правилни управленски решения". Издателят на „24 часа" изрази пълна готовност за съвместна работа с НЗОК и „Информационно обслужване" за изграждане на комуникационна стратегия и привличане на Министерството на здравеопазването в диалога.

Подуправителят на НЗОК д-р Асен Меджидиев и Ивайло Стойчев от „Информационно обслужване" приветстваха идеята и разказаха, че са започнали подготовка за поетапно публикуване на данни от НЗОК.

Депутатите от парламентарната здравна комисия д-р Георги Петров и д-р Георги Илиев разговарят с Жени Начева от финансовото министерство как българите да имат достъп до най-съвременните терапии.
Депутатите от парламентарната здравна комисия д-р Георги Петров и д-р Георги Илиев разговарят с Жени Начева от финансовото министерство как българите да имат достъп до най-съвременните терапии.
Кристина Полани, директор „Публични отношения“ в Novo, Елина Русева, директор „Достъп до пазара“, Takeda ,
Милена Органджиева, управляващ директор на MSD, Гергана Павлова, мениджър „Достъп до пазара“, Swixx BioPharma, Матилд Субтил/Mathilde Subtil, управител на AbbVie България, д-р Мария Друмева, генерален мениджър, Servier , Надежда Попова, директор „Достъп до пазара“, Novartis и Теодора Петрова, мениджър  "Политики в общественото здраве и застъпничество за пациентите“ в AstraZeneca
Кристина Полани, директор „Публични отношения“ в Novo, Елина Русева, директор „Достъп до пазара“, Takeda , Милена Органджиева, управляващ директор на MSD, Гергана Павлова, мениджър „Достъп до пазара“, Swixx BioPharma, Матилд Субтил/Mathilde Subtil, управител на AbbVie България, д-р Мария Друмева, генерален мениджър, Servier , Надежда Попова, директор „Достъп до пазара“, Novartis и Теодора Петрова, мениджър "Политики в общественото здраве и застъпничество за пациентите“ в AstraZeneca
Управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов и подуправителят д-р Асен Меджидиев обясняват акцентите в работата на здравната каса.
Управителят на НЗОК д-р Владимир Даскалов и подуправителят д-р Асен Меджидиев обясняват акцентите в работата на здравната каса.
9% ръст на бюджета за лекарства е значима стъпка, макар и под очакванията на индустрията, смята Здравко Шушков, подуправител на НЗОК с пряк ресор върху лекарствените политики. До него е Милена Цонева, директор директор "Лекарствени продукти и диетични храни" в НЗОК.
9% ръст на бюджета за лекарства е значима стъпка, макар и под очакванията на индустрията, смята Здравко Шушков, подуправител на НЗОК с пряк ресор върху лекарствените политики. До него е Милена Цонева, директор директор "Лекарствени продукти и диетични храни" в НЗОК.
Експертът от „Информационно обслужване" Ивайло Стойчев разказа, че се разработва централизирана система за по-точно прогнозиране на потребностите от лекарства и осигуряване на прозрачност за фармацевтичните компании относно компенсаторните механизми.
Експертът от „Информационно обслужване" Ивайло Стойчев разказа, че се разработва централизирана система за по-точно прогнозиране на потребностите от лекарства и осигуряване на прозрачност за фармацевтичните компании относно компенсаторните механизми.