• От ПБ предлагат 1,6% от ръста на финансите за джипита да отидат за диагностика
  • Проф. Костадин Ангелов: Бюджетът не поставя профилактиката като приоритет, ще остави пациенти без базова химиотерапия
  • Зъболекарският съюз: парите за дентална помощ може да свършат още на 1 август

Парламентарната здравна комисия прие бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2027 г. на първо четене. Той предвижда 5,6 млрд. евро - с 426 млн. евро повече от действащата рамка.

Най-голям дял (95,2%) заемат разходите за здравноосигурителни плащания, където има 478 млн. евро увеличение, около 10% спрямо тазгодишния бюджет.

За първична извънболнична медицинска помощ са предвидени 372 млн. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 384 млн. (9,3% ръст спрямо 2026 година). За дентална помощ са предвидени 248 601 800 евро - 7,6% ръст, за диагностика - 176 млн. евро или 5% повече.

"В изпълнение на стратегическите цели на управленската политика на правителството с акцент върху профилактиката, в проекта на бюджет за 2027 г. са осигурени с 85 млн. евро повече средства за извънболнична медицинска помощ в сравнение с 2026 година. Предвиденото увеличение създава възможност за засилване на ролята на извънболничната медицинска помощ в системата на здравеопазването, за разширяване на възможностите за профилактика и ранна диагностика, както и за по-ефективно използване на ресурса на здравноосигурителната система", обясни министърът на здравеопазването Катя Ивкова.

За лекарства бюджет 2027 предвижда 1,4 млрд. евро или 9% ръст спрямо 2026 година, за болнична помощ общо 2,5 млрд. евро - 8,1% ръст. В тази част на разходите са предвидени 81 млн. евро за амбулаторни процедури за диагностика или профилактика и/или амбулаторно диспансерно наблюдение в болничната медицинска помощ.

Зам.-председателят на комисията доц. Георги Илиев от "Прогресивна България" предложи между първо и второ четене увеличението на две от перата да се преразгледа в работна група. 1,6% от ръста на първичната извънболнична помощ да преминат в медико-диагностичните дейности. Така увеличението за диагностика ще стане 6,6% и ще останат 6% увеличение в перото за първична извънболнична помощ. 2% от тях обаче да бъдат отпуснати само ако са направени профилактични пакети.

"Така че с уговорката да направим такава работна група, за да може да стъпим на реална профилактика, "Прогресивна България" ще подкрепим така направения проектобюджет", каза доц. Илиев и допълни, че въпреки критиките за ръста на болничната помощ, всъщност това са парите, с които се гарантира сигурността в болничното лечение. Там са заложени и заплатите на медицинските сестри, а и на по-голямата част от лекарите, допълни доц. Георги Илиев.

Шефът на комисията и депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов напомни, че при дискусията между гласуванията на бюджета за 2026 г. управляващите създадоха усещането, че в следващия проект на бюджет ще са заложени всички стратегически приоритети на ПБ.

"Казвате, че политиките на правителството са с акцент върху профилактиката, но числата показват съвсем различно нещо. Този бюджет няма приоритети за подобряване здравето на гражданите. Има идеи за ограничаване на разходите и бюджетна дисциплина, без да си даваме сметка, че това би ограничило достъпа на българските граждани до необходимите медицински услуги", каза проф. Ангелов.

По отношение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, проф. Ангелов разкритикува, че преминаването на тези пари от разходите на МЗ към бюджета на здравната каса ще доведе до намаление и липса на финансиране на пациенти, които имат нужда. Така на практика са в неравностойно положение. 

"Лекарствените продукти, прилагани в болнична медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги - това ще доведе до оттеглянето на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък. И най-вече ще остави без терапия пациенти, които са на базова химиотерапия. Това е основен проблем, който съществува. Казвам го най-отговорно и съм сигурен, че до края на годината, догодина, ще имаме проблеми именно заради тези екстравагантни идеи", каза проф. Ангелов.

"Дълги години се води битка между Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, когато се изработва бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Това, което виждам, е, че тази битка Министерството на здравеопазването вече я е загубило. Което е много опасно както за здравеопазването, така и за българските пациенти. Защото тези текстове (на проекта на бюджет б.р.) знам откъде са дошли отзад, знам и човека, който ги е дал - това ще доведе до тежки последици", заяви проф. Ангелов.

"В разпределението в увеличението на бюджета участваха и голяма част от народните представители от „Прогресивна България", не мога да се съглася, че ние работим в рамка, спусната от Министерството на финансите", отрече доц. Георги Илиев.

"С новия бюджет ние показваме тенденциите, към които ще вървим. Не казваме, че това е най-добрият бюджет е някаква кардинална реформа, но е тенденцията, която ние задаваме - доболнична помощ. Тръгваме в тази посока. Аз не мисля, че някой от вас предполага, че ние ще дойдем и с един бюджет ще направим радикалните реформи в здравеопазването", каза д-р Георги Петров от ПБ и обясни, че ако се даде 50% увеличение на доболнична помощ и се намалят с 20% парите на болниците,  грубо казано ще фалират до април.

Българските граждани, благодарение на системата до момента, са научени да се лекуват в болницата, да правят профилактика там.

"Ние не можем за два месеца да кажем на българите: „Спрете да ходите в болниците, отивайте в доболнична помощ." Много ни се иска иначе", каза д-р Петров.

"Признаваме: касата расте с около 430 милиона евро, амбулаторните процедури за първи път са обособени, има нови инструменти за контрол на разходите за лекарствата, между проекта и внесения законопроект за 30 милиона евро бяха преместени към извънболничната помощ", отличи позитивните страни на проекта д-р Александър Симидчиев от ДБ.

"Но когато гласуваме, аз, както и моите колеги, не гласуваме за сумата, а за това, което се купува с нея. В този бюджет ние купуваме същата система, само че малко по-скъпо", заяви той.

Той обясни, че в мотивите се обявява приоритет извънболничната помощ, но числата показват друго. Общо до около 14% ще отидат за профилактика. А до 2030 година тези разходи трябва да са 25%. В същата стратегия процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване трябва да е 10%, а в тригодишната прогноза той спада от 5,1 на 4,8. 

"Увеличението на средствата в Здравноосигурителната каса се дължи изключително на работещия български бизнес и на хората, които внасят техните осигуровки", каза акад. Николай Денков от ПП.

"Действително за това правителство е много характерно да казва някакви цели и някакви приоритети. След това да извършва дейности или да осъществява финансиране, които по никакъв начин не съответстват на заявките", допълни Денков. 

Той даде пример с разпределението на средствата между болнична и извънболнична помощ, където приоритетът е само на думи. Средствата за контрол, от които се очаква да бъдат спестени изтичания не са очертани в бюджета и законите, разкритикува Денков.

Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов заяви, че организацията не подкрепя бюджета.

От 1 април 2025 г. цените на денталните дейности не са актуализирани по никакъв начин. Денталната дейност е поставена на последно място и тя не се взима предвид нито от промените на обстоятелствата, нито от нуждата на пациентите, убеден е д-р Миланов. 

Ако се запазят условията на Националния рамков договор и се запазят същите цени, бюджетът за дентална помощ на Националната здравноосигурителна каса ще приключи около 1 август, заяви д-р Миланов.

Експертна комисия на БЗС е направил анализ и установила, че в обема дейности за 2026 г. не е включена четвъртата дейност, която по техни изчисления възлиза на 1,7 млн. евро дейности за година. От 1 ноември 2026 г. по НЗОК минава четвърта лечебна дентална дейност - пломба или изваждане на зъб.

"Отнесено към финансовата рамка на тази дейност, дефицитът възлиза на 36 милиона лева", каза още д-р Миланов.