Българският лекарски съюз (БЛС) настоява за промени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г., така че средствата да бъдат разпределени по-справедливо между медицинските дейности и лекарствените продукти. Това пишат оттам в своя позиция. 

Организацията иска още въвеждане на контрол в реално време с предварително потвърждение от пациента за извършената медицинска дейност, както и прекратяване на прехвърлянето на държавни финансови ангажименти към здравноосигурителната система.

Това са основните искания на ръководството на БЛС, представени на пресконференция по повод проектобюджета на НЗОК за следващата година.

От съсловната организация настояват между първо и второ четене на законопроекта да бъде постигнат баланс при разпределението на средствата, без да се променя общата финансова рамка. БЛС очаква и при предстоящите преговори по Националния рамков договор да бъдат договорени ефективни механизми за предварителен контрол, а увеличението на средствата за медицинска помощ да бъде насочено към повишаване на цените на медицинските дейности.

Според лекарския съюз предвиденият ръст на бюджета, макар и недостатъчен, е в рамките на финансовите възможности. Основният проблем обаче е в начина, по който ресурсът се разпределя, контролира и използва.

Едно от основните възражения на БЛС е липсата на конкретни мерки за ефективен контрол върху разходването на публичните средства. Организацията настоява да бъде въведен механизъм, при който пациентът предварително потвърждава получената медицинска услуга, преди тя да бъде заплатена от НЗОК. Така според лекарите ще се предотврати отчитането на неизвършени дейности, вместо нарушенията да се установяват едва след като публичните средства вече са изразходвани.

Съсловната организация има резерви и към предложенията за допълнително технологично надграждане на контролните механизми, тъй като според нея не е доказано, че предвидените решения ще предотвратят реално злоупотребите.

„Не може НЗОК да продължава да плаща медицински услуги или лекарства, без този, който ги потребява, да потвърди предварително. Убедени сме, че когато това се случи, средствата, с които разполага системата, ще позволят да повишим цените още при преговорите, които ще настъпят след приемането на бюджета, и ще можем да договорим по-добри цени за труда на колегите", заяви зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Въпреки заявените намерения за ограничаване на необоснованите хоспитализации, в проектобюджета не е предвидено намаляване на техния брой. Напротив, заложено е увеличение. Според БЛС контролът е необходим не само за ограничаване на неправомерните плащания, но и за гарантиране, че публичният ресурс достига до действително извършената медицинска помощ.

„Ние се борим за ефективност, контрол и да изпъкват добрите лекари и практики. Ще видим ли това в този бюджет?", попита д-р Маджаров. Той подчерта, че организацията подкрепя медиците, които работят съвестно за пациентите и полагат усилия да усъвършенстват практиката си.

Неравномерно разпределение на средствата

Бюджетът на НЗОК за 2027 г. нараства с малко над 8%, но според БЛС увеличението не е разпределено балансирано между отделните медицински дейности и лекарствените продукти.

За болнична медицинска помощ е предвиден номинален ръст от 8,1%, за първична извънболнична медицинска помощ – 7,6%, за специализирана извънболнична медицинска помощ – 9,3%, а за медико-диагностични дейности – едва 5%.

В същото време средствата за лекарствени продукти се увеличават с 9%. Този ръст не включва допълнителните 44,8 млн. евро за дейности, които досега са финансирани чрез трансфери от Министерството на здравеопазването. При включването на този ресурс увеличението достига приблизително 12% според представените разчети.

Така допълнителното финансиране за лекарствени продукти изпреварва ръста за голяма част от медицинските дейности. От тях зависят работата на лечебните заведения, диагностиката, лечението на пациентите и възнагражденията на медицинските специалисти. От БЛС обръщат внимание и че част от средствата за болнична медицинска помощ също се използват за лекарствени продукти, така че реалният ресурс за лекарствено лечение не се ограничава до самостоятелното бюджетно перо.

„Настояваме за баланс при разпределението на средствата в бюджета на НЗОК за 2027 г., а това е напълно постижимо между първо и второ четене на законопроекта, без да налага промяна в общата финансова рамка", заяви д-р Николай Брънзалов. По думите му освен липсата на баланс в момента няма и ясен принцип за разпределение на средствата.

БЛС възразява срещу прехвърлянето на 70,9 млн. евро държавни разходи

Другото основно възражение на лекарския съюз е свързано с прехвърлянето на 70,9 млн. евро разходи, които досега са били отговорност на държавата, към бюджета на НЗОК.

От тази сума 44,8 млн. евро са предвидени за лечение в чужбина, нерегистрирани лекарствени продукти и определени медицински изделия. Други 26,1 млн. евро са за помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, включително техния ремонт.

В същото време трансферите от Министерството на здравеопазването към НЗОК намаляват от 101,5 млн. евро на 32,7 млн. евро, а размерът на здравноосигурителната вноска остава непроменен – 8%.

Според БЛС това решение нарушава принципа на функциониране на здравноосигурителната система, тъй като разходи, досега покривани от държавния бюджет, се прехвърлят към средствата от здравноосигурителните вноски, без да се осигурява допълнителен източник на финансиране.

„На първо място, това е нарушение, защото бюджетът на НЗОК е за здравноосигурителни плащания", заяви зам.-председателят на БЛС д-р Валери Веселинов. Той предупреди, че тези разходи са трудно прогнозируеми и при недостиг на средства има риск той да бъде покриван от резерва на НЗОК или чрез преразпределение на ресурса за други медицински дейности.

Позицията на лекарския съюз е, че държавата трябва да продължи да финансира дейностите, за които носи отговорност, а здравноосигурителните вноски не бива да се използват за компенсиране на намаляващите държавни трансфери.

Болниците имат нужда от увеличение на цените с 18%

Необходимостта от по-адекватно финансиране на медицинските дейности беше подкрепена и с икономически анализ на здравния икономист Аркади Шарков от ЕКИП.

Според изчисленията му цените на клиничните пътеки трябва да се увеличат средно с около 18% през 2027 г., за да покриват реалните разходи на болниците. Необходимият допълнителен ресурс за клиничните пътеки е близо 390 млн. евро, а за всички болнични дейности достига между 426 и 535 млн. евро в зависимост от динамиката на възнагражденията и останалите разходи.

„Една трета от увеличението следва поскъпването през 2027 г., а две трети връщат натрупаното изоставане", посочи Шарков.

Представените данни показват, че от 2019 г. разходите на болниците са се увеличили 2,17 пъти, докато цените на клиничните пътеки са нараснали 2,07 пъти. В резултат около 78% от болничната дейност се заплаща по цени под реалните разходи. Най-сериозен натиск върху лечебните заведения оказват възнагражденията, които формират около две трети от разходите на една болница.

Според Шарков предвиденото увеличение на средствата за болнична помощ не осигурява достатъчно ресурс дори за запазване на действащите цени през цялата 2027 г.

„Внесеният в парламента проект предвижда около 8% повече за болниците. Сумата обаче не стига дори за цяла година по цените, които действат от септември 2026 г. Липсват около 13 млн. евро. За увеличение на цените не остава нищо", заяви икономистът.

В края на пресконференцията ръководството на БЛС отново настоя за среща с министър-председателя Румен Радев. От съсловната организация призоваха и медиите да продължат да търсят отговор от институциите защо се бави въвеждането на превантивен контрол в здравеопазването.