Бюджетът не поставя профилактиката като приоритет, съобщават се стари дейности като нови и е пълен с дисбаланси
Всички медицински дейности са недофинансирани в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2027 г., а ръстът - малко над 8% - не е разпределен балансирано. По този начин България постепенно се превръща в страната с най-евтина работна сила и с най-скъпите лекарства в целия Европейски съюз.
Това заяви д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз на пресконференция, на която организацията представи негативната си позиция към проекта на бюджет на здравната каса за 2027 г.
От БЛС обясниха, че особено зле стоят нещата в перото за медико-диагностична дейност. Това е бюджетът за изследвания, които трябва да бъдат назначени, а парите за диагностика стоят непроменени в последните 3 години
"Много е тежко положението, особено в процента, който ще се задели за медико-диагностични дейности, защото те основно покриват тъй често спряганата профилактика. Много силно подчертавам думата спрягана, защото до момента За новости в профилактиката до момента бяха изброявани в дейности, които се правят от години", каза д-р Брънзалов и обясни, че освен наблюдение на хроничното бъбречно заболяване, няма никакви промени.
"За прикриване на дисбалансите все по-често се използва темата за профилактиката. Това, което четем в мотивите към проектобюджета, не е нищо ново. Просто някои от експертите е обяснил на по-висшите инстанции какво съдържат различните пера", допълни д-р Брънзалов и обясни, че профилактиката се представя като основен приоритет и доказателство за нова политика в здравеопазването, включително чрез дейности, които нямат пряко отношение към нея.
От БЛС обясниха, че многократно до момента са искали среща с премиера Румен Радев, но тя така и не се осъществява.
Бюджетът предвижда 8,1% ръст на парите за болничниците, за първизна помощ - 7,6, за специализирана извънболнична- 9,3%, а за диагностика - 5%.
Брънзалов обясни, че в бюджета на лекарства не са включени 44 милиона евро за нерегистрирани лекарствени продукти за редки заболявания. До момента те, както и някои изделия и дейности, се покриваха от бюджета на Министерството на здравеопазването, но вече влизат като перо в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Така увеличението за лекарства отива на 12%, а дисбалансът във финансирането на системата се задълбочава в полза на лекарствата, обясни Брънзалов.
"Излиза, че в България се заделя повече от обществения фонд - над 50%, само за медикаменти, а лекарският труд изостава като недооценен."
Средствата за медицински дейности осигуряват функционирането на цялата инфраструктура на българското здравеопазване. От тях зависят издръжката на лечебните заведения, възможностите за развитие на медицинската помощ и възнагражденията на работещите в системата, обясни той и напомни, че лекарства се купуват и през клиничните пътеки - включени са в цените им, а сумата трябва да бъде разпределена и за издръжката на лечебното заведение, за поддържането му и да заплащането на персонала му.
Икономистът Аркади Шарков предстрави "Индекс на справедливите цени", който показва доколко цените за клиничните пътеки и процедури отговарят на действителните разходи на лечебните заведения и какъв допълнителен финансов ресурс е необходим през 2027 и 2028 година. Експертите изчисляват, че са нужни още 628 млн. евро, за да здравната системата да функционира нормално.
"Отново с парите, които имаме като здравноосигурени граждани, които плащаме като здравноосигурени, не се прави това, което очаква обществото", допълни д-р Иван Маджаров.
Коментари