Проучване на БСК показва по-тревожна тенденция, отколкото сме си представяли: повечето се чувстват недооценени, преуморени, прегарящи

Преди да посегнат за слушалката, да насрочат операция или да овладеят спешно състояние, българските медицински специалисти всеки ден трябва да направят едно невидимо за обществото усилие. Да преодоляват собственото си физическо, психическо и емоционално изтощение.

Мащабен секторен доклад и проучване, проведено от Българската стопанска камара по проект “Заедно за устойчива заетост”, поставя тежка диагноза на системата на здравеопазване. Тя функционира благодарение на хора, поставени в условия на хроничен, системен стрес и професионално прегаряне (бърнаут). Пациенти ли ни лекуват? Зад съмнението стоят данни за медици на ръба на възможностите си.

Анализът на данните от онлайн анкетно проучване и интервюта в лечебните заведения показва, че стресът в българското здравеопазване не е изолиран случай. Проявите на напреднал и хроничен стрес сред лекари, медицински сестри и друг персонал от системата са придобили застрашителни размери. Кръгло 46% от анкетираните изпитват постоянна загуба на контрол и трайна неудовлетвореност, 43% се борят с постоянна умора, отпадналост и затруднено възстановяване след работните смени. Същевременно 42% признават, че за тях е практически невъзможно “да изключат” мислите си за работата след края на дежурството, 38% трудно преодоляват завладелите ги негативни мисли и тревожност, а 37% страдат от дълбоко емоционално изтощение и пресищане от общуването с хора, които очакват във всички случаи отзивчивост и емпатия. Към това се добавя и фактът, че 33% изпитват постоянно безпокойство за собственото си здравословно състояние, а равен процент “бели престилки” съобщават за перманентна нервност и раздразнителност.

Този психоемоционален натиск бързо се трансформира във физически заболявания, като в редица лечебни заведения над 20% от целия медицински персонал са с ТЕЛК за трайно намалена работоспособност. Поради острата липса на кадри и невъзможността да бъдат намерени заместници медиците системно не ползват отпуски и продължават да работят дори по време на боледуване, вместо да излизат в болничен. Претоварени с чуждата болка, те неглижират собственото си здраве, а участниците в интервютата описват тази абсурдна ситуация с разтърсващите думи, че медиците умират на работните си места.

Принуден да работи с години под такъв натиск, човешкият организъм реагира чрез все по-широкото навлизане на феномена “тихо напускане”, при който медицинският специалист не подава молба за напускане, а губи емпатия, капсулира се и преминава на режим “автопилот”, фокусиран единствено върху избягването на грешки и санкции. Този процес е отлично интерпретиран от психиатъра проф. Дроздстой Стоянов, който отбелязва разликата, че депресираният човек може да бъде нещастен или развълнуван, докато човек в емоционално изпепеляване не може да се трогне от нищо.

За 63% основният фактор за срива е липсата на справедлива оценка и признание. Несъответствието между високата професионална отговорност, продължителното обучение и ниските възнаграждения поражда силно усещане за несправедливост и обезценяване на труда, като при мъжете в медицината този фактор достига драстичните 73%. На следващо място са взаимоотношенията в екипа. Те са източник на напрежение при 55% от служителите, като 78% от запитаните посочват като най-тежък организационен проблем изискването постоянно да сдържат емоциите си и да бъдат любезни и отзивчиви в ежедневния си контакт с пациенти и техни близки, докато всеки втори - 51 на сто, отчитат, че работят в обстановка на конфликти, напрежение и слухове

Ключов източник на непосилен стрес е организацията на работата и бюрокрацията, посочени от 51 от всеки 100 интервюирани. Цели 62% от медицинските кадри изпитват затруднения поради прекомерната административна работа по попълване на данни от прегледи и лечение, която ги отклонява от същинското им призвание и грижата за пациента.

Повече от половината – 57 процента, усещат несправедливост при разпределение на работните задачи, което е особено изразено при медицинските сестри и специализантите.

Към всичко това се прибавя ограничената автономност, засягаща 34%, при която поради рамките на клиничните пътеки и административните ограничения лекарите често се чувстват с “вързани ръце” и не могат да приложат изцяло индивидуализиран подход спрямо пациента.

Последиците са силен вътрешен конфликт и стрес наред с технологичните и дигитални предизвикателства, посочен от 29 на сто от заетите в системата.

Общо 46% от медиците казват, че ежедневно се налага да наваксват и да обработват заливащ ги поток от нови институционални и нормативни изисквания.

Когато здравеопазването разчита на хронично претоварени и физически изтощени кадри, въпросът за сигурността на самите пациенти става критичен. Доказано е, че когнитивното претоварване и липсата на пълноценна почивка води до увеличен риск от медицински и административни грешки при поставяне на диагнози, определяне на лекарствени дози и назначаване на изследвания.

За да се предпазят от медиен натиск, обществено недоверие, агресия от страна на роднини и заплахи от санкции, част от лекарите започват да прилагат така наречената “дефанзивна медицина”. Вместо да поема риск и да прилага целия си потенциал при тежки казуси, медикът се ориентира към пренасочване на сложни случаи към други лечебни заведения единствено с цел избягване на административни санкции и жалби. По този начин хроничният стрес пряко влошава достъпа и качеството на здравната грижа.

Претоварването засяга всички групи, но с различна динамика спрямо професионалния опит. При медицинските кадри със среден стаж от 11 до 20 години – по оценка на експертите това е гръбнакът на лечебните заведения утре, факторите “липса на оценка” (75%) и “липса на баланс между работа и личен живот” (63%) отчитат рекордни стойности. При младите с опит до 5 г. напрежението идва от липсата на професионална увереност в кризисни ситуации и сблъсъка с действителността извън учебниците, което води до засилено желание за реализация в чужбина. За специалистите с над 20 г. опит натрупаният и неразтоварен стрес води до окончателно емоционално изчерпване

Липсата на млади кадри - с особено остър дефицит при медицинските сестри, анестезиолозите, спешните медици, неонатолозите, превръща работата в борба за оцеляване.

За покриване на дежурствата наличните хора полагат извънреден труд, работят на 2 и 3 места, често имат до 80 часа работна седмица. Омагьосан кръг, в който опитът на един служител да излезе в отпуск или болничен автоматично удвоява натоварването на останалите колеги от сектора и поражда допълнителен стрес, обясни ръководителят на проучването Надежда Димитрова.

Докладът на стопанската камара показва, че повечето ръководства на болници осъзнават проблема с професионалното прегаряне.

Но в същото време мерките “остават фрагментарни, реактивни и силно зависими от личната ангажираност на отделни директори, вместо да са част от държавна и организационна политика”.

Самите медицински специалисти са категорични за приоритетите си - на първо място 84 на сто поставят изграждането на справедлива система за оценка, възнаграждение и признание, последвано от контрола върху емоционалния климат, оптимизацията на работните процеси и намаляването на ненужната документация.

Анализите на европейски добри практики очертават конкретни стъпки за промяна - право на дигитално изключване след работно време, гарантирана пауза по време на смени за поемане на въздух, създаване на “тихи стаи” и зони за релаксация в болниците. Други мерки, които може да помогнат, са внедряване на групи и програми за колегиална психологическа подкрепа, както и използване на скрининг инструменти за ранно идентифициране на риска от бърнаут.

Данните от секторния доклад на БСК изпращат ясен сигнал, че без спешна, системна и стратегическа промяна в организационната култура и условията на труд здравеопазването ни е изправено пред кадрови и функционален колапс. За да има кой да ни лекува утре, държавата, институциите и обществото трябва незабавно да се погрижат за психичното и физическото здраве на хората в бели престилки днес. Когато системно болни лекуват болни, губи цялото общество.