Д-р Росица Кръстева, д.м., началник на Онкологичния център на МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, за пропуснатите възможности за ранна диагностика, революцията в лечението на рака и отговорността на здравната система към българските жени.

- Д-р Кръстева, всяка година през октомври говорим за рака на гърдата. Достатъчно ли правим за жените в България?

- Убедена съм, че трябва  да се направи повече. Информационните кампании са изключително важни, но не могат да заместят системната профилактика и скрининга. Скринингът е добрата практика, методът, който е доказал ефективност и единственият начин, който води до диагностициране на  рака в изключително ранен стадий – тогава когато можем ефективно да го лекуваме и контролираме. Всяка година през октомври призоваваме жените да се преглеждат, а през останалите единадесет месеца твърде често оставяме отговорността изцяло в техните ръце. Ранната диагностика не трябва да зависи само и единствено от личната инициативност, финансовите възможности или населеното място, в което живее една жена. Тя трябва да бъде част от добре организирана, достъпна и последователна здравна политика. 

- Къде според Вас е най-големият проблем?

- Липсата на скрининг.

- Все още ли жените стигат до медицински онколог твърде късно?

- Смятам, че достъпът до специалисти в България, включително и до медицински онколози, е бърз и относително лесен. Обичайно, поводът да се отиде на лекар е, че пациентът е опипал нещо в гърдата. В тези случаи един от вариантите е личният лекар да го насочи към хирург или специалист мамолог или пациентът директно да потърси специалист. Най-добре е това да бъде център, в който има медицинска онкология, лъчелечение, хирургия, където има насоченост за лечение на рака на гърдата.  

- Какво трябва да знае всяка жена за профилактиката?

- Всяка жена трябва да знае, че освен профилактика, има и скрининг. В България скрининг за рака на гърдата няма. Затова профилактиката изцяло зависи от нейния работодател, от нейния собствен избор. Изключително важно е какво изследване ще се направи. Подходящите изследвания за ранно откриване на рака са мамография и магнитен резонанс, като от значение е и каква е плътността на гърдите. Това към което се стремим аз и моите колеги е да променим политиките и да наложим скрийнинга като задължителен модел. До тогава моят апел към всички жени е да проявят отговорност към себе си и близките си и да правят регулярни прегледи  в центрове, които имат опит с такива изследвания. Не мога да дам конкретна препоръка за регулярността на прегледите, тъй като това зависи от много фактори – възраст, фамилна обремененост, съпътсващи заболявания, но със сигурност вашият личен лекар може да ви даде добри напътствия за това.   

- Как се промени лечението на рака на гърдата?

- Бих казала, че се промени еволюционно. Хирургията дълго време беше наложена като единствен стандарт, и хормоналната терапия при хормонално чувствителен тумор. След откриване на HER-2 рецептора, таргетната терапия направи така, че това изключително агресивно заболяване да се лекува успешно. Имунотерапията коренно промени ситуацията с тройно негативната гърда. Съвременното разбиране за рака, молекулярната диагностика и откриването на нови терапии променят прогнозата при пациентите. Открит навреме, ракът на гърдата е напълно лечим. А в четвърти, последен стадий, можем да постигнем дълги ремисии.

- Имат ли българските пациентки достъп до тези възможности?

- България разполага с отлични специалисти и модерни лечебни центрове. Но достъпът до качествена медицина не се определя само от броя на лекарите и мултифункционалността на лечебното заведение, в което работят. Трябва да бъде наложен контрол върху изпълнението на стандартите на лечение, т.е. да работим така, както работят колегите в Италия, Германия САЩ. Колегите у нас са на изключително високо ниво, достъпът до лекарства – също. Смятам, че трябва да се обърне внимание на изпълнението на стандартите, поставянето на диагнозата и отново призовавам да се организира скрининг за рака на гърдата.

- Какво бихте казали на жена, която току-що е чула диагнозата?

- Ракът отдавна вече не е присъда. Ние съобщаваме диагнозата на пациента, обяснявайки  какви действия препоръчваме оттук насетне. За мен е особено важно пациентът  да е информиран какъв е видът на рака, какви изследвания трябва да се направят, каква индивидуална терапия  на лечение се препоръчва и защо.

 Нашата цел е пациентите възможно най-бързо да се върнат към своя нормален начин на живот и да имат отговорност редовно да се проследяват. 

- Говорим предимно за жените, но ракът на гърдата може да засегне и мъжете. Какво трябва да знаят те?

- При бялата раса мъжете с рак на гърдата съставляват около 1% от диагностицираните с това заболяване. При афроамериканците този процент може да стигне до 15. Мъжете трябва да знаят, че ако в семейството има случаи на рак на гърда, простата, панкреас, дебело черво, е добре да направят генетичен тест.

- Какво бихте искали да се промени след този октомври?

- Бих искала всеки един от нас да разбере, че всеки един ден е  специален. Ако срещнем болестта трябва  да знаем какво следва да се направи  утре, без да отлагаме. Бих искала хората да бъдат много по-добри и по-човечни. Да правят това, в което вярват, без да пречат на другите. Ако обърнем внимание на себе си, ще видим тази промяна и у хората около нас. Да бъдем етични, да уважаваме мнението на другия и да не разчитаме само на профилактичните прегледи. Българското общество трябва да покаже на правителството и на държавата, че скрининг трябва да има. В страните, в които има скрининг за рака на гърдата, смъртността от тази диагноза драстично намалява и ракът там се открива в изключително ранен стадий. Скринингът спасява човешки животи.