11° C, облачно
Какво означава, когато на един научен форум двама от присъстващите общо не повече от 200 души споделят, че техни познати са преминали през великолепно изпълнени, успешни тежки операции и по-късно са си отишли от инфекция с бактерии, резистентни на един, два, понякога на множество антибиотака? Това наблюдение от единичен, макар и реален случай от деня, няма претенция за статистика, но буди тревога.
Антибиотичната резистентност е способността на бактериите да се приспособяват и да устояват на медикаментите, създадени да ги унищожават. Устойчивостта не се развива от човешкия организъм, а от самите микроорганизми. Когато даден антибиотик се използва твърде често или неправилно, по-слабите бактерии загиват, но най-издръжливите оцеляват, мутират и се размножават. Стават това, което в разговорния език наричаме супербактерии. Резултатът е, че стандартните лекарства спират да им действат и дори познати и лесно лечими в миналото инфекции стават трудни за овладяване.
България е изправена пред сериозно здравно предизвикателство - трайно високите нива на антимикробната резистентност са достигнали ниво на сериозна заплаха за общественото здраве. Това стана ясно по време на национален форум с международно участие в София, организиран от Българската асоциация „Единно здраве" с подкрепата на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести.
Според изнесените данни страната ни е на първо място в Европейския съюз по резистентност на бактерията Клебсиела пнеумоние към карбапенемите с тревожните 69% за 2025 година. Подобна е ситуацията и при Ацинетобактер баумани, където резистентността достигна до 92%, като пред нас са единствено Гърция и Хърватска. Обезпокоително е също, че за последните 5 г. устойчивостта на Стрептококус пнеумоние към антибиотика еритромицин се е удвоила и вече е 41% процента, а към оксацилин се е увеличила от 11 на 23 на сто.
Основната причина за нежеланите процеси е нерационалната антибиотична употреба, която в периода между 2019 и 2024 г. е нараснала с 8 процента. Според стандартите на Световната здравна организация делът на медикаментите от така наречената достъпна група, които следва да се предписват масово, трябва да достига 65%. В България обаче този дял е едва 22% в болниците и 42% в извънболничната помощ, като около 19% от антибиотиците, изписани от общопрактикуващите лекари, не отговарят на утвърдените указания, твърдят специалистите.
На европейско ниво композитният индекс на антимикробната резистентност за страната ни е кръгло 58% при средно 22% за Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Композитният индекс на антимикробната резистентност е обобщен показател, който измерва средния дял на устойчивите бактерии сред най-честите и опасни причинители на инфекции. Той дава обща картина за ефективността на антибиотиците в дадена страна, като комбинира данните за резистентността на ключови микроорганизми спрямо основните групи медикаменти. Стойността от точните 58,6% за България означава, че близо 6 от всеки 10 изследвани бактериални щама са устойчиви на стандартното лечение.
Експертите отчитат и сериозно разминаване в отчитането на инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Официално докладваните нива в интензивните отделения у нас са 3% при 7,1% средно в съюза, но според международните анализатори реалният процент трябва да бъде около 8, което се равнява на приблизително 144 хиляди заразени пациенти годишно при около 1,8 милиона хоспитализации.
Ниската разпространеност според докладванията най-вероятно отразява недостатъчно добра диагностика, а не ниски нива, коментира координаторът по европейския проект по темата Мария Лопез.
Болниците се въздържат да обявяват случаите на тези инфекции, защото се притесняват от санкции и влошен образ пред обществото. Така се стига до съобщаване на случаи под 1%. Но когато се направи експертна проверка, каквито сме правили, се оказва, че нещата си отиват „по местата", приближават се до реалните за съответните болнични структури – около 30% за интензивните отделения, 10% за хирургическите и средно за болницата около 5%, каза епидемиологът проф. Цонко Паунов.
Въпреки напредъка на страната с приемането „Националния план за борба с антимикробната резистентност 2026-2029 г." и въвеждането на задължителното електронно предписване на антибиотици, специалистите отчитат пропуски в реимбурсната политика. В списъка с платени от здравната каса медикаменти за деца до 7 години например попадат предимно лекарства от по-високите резервни групи вместо такива от достъпната група на СЗО.
За овладяване на кризата експертите предлагат пакет от мерки, обединени в меморандум за сътрудничество. Те включват утвърждаване на превенцията на болничните инфекции като управленски приоритет, подобряване на преддипломното обучение и въвеждане на подхода „Единно здраве", създаване на приложими фармакотерапевтични ръководства и изграждане на национален списък с основни антибиотици с гарантирана държавна наличност.
Коментари