Вечерята трябва да е четири часа преди лягане, показва проучване

Световната здравна организация отдавна предупреждава, че случаите на деменция се увеличават много бързо и тя вече се нарежда сред най-честите причини за инвалидизация и смърт.

Прогнозите са, че броят на страдащите от това заболяване ще се утрои през следващите десетилетия и през 2050 година те вече ще са около 153 милиона души, което ще поглъща милиарди за лекарства и социални грижи.

Затова учени от цял свят проучват има ли начин да се повлияе на тази тенденция. По принцип тя се дължи най-вече на застаряването на световното население, но съществуват места, които по-добре се справят с когнитивния спад. Сред тях например са две племена в боливийска Амазония. Хората от цимане и мосетен се славят с отлично здраве до късна възраст. Едва около процент от възрастните в тях страдат от деменция, докато в западните държави те са между 11 и 30%.

“Нещо в прединдустриалния начин на живот, основаващ се основно на препитание, изглежда предпазва по-възрастните хора от цимане и мосетен от деменция”, каза професорът по психология Маргарет Гац, която е ръководила изследване в двете племена. Членовете на тези общности

остават физически много активни през целия си живот,

тъй като ловуват, обработват земя с ръчни инструменти и събират храна от гората. При тях отсъстват рискови фактори като затлъстяване, злоупотреба с алкохол и хипертония. Те живеят почти както предците си и изпитват по-малко мозъчна атрофия от своите американски и европейски връстници, които разчитат на богати на въглехидрати и мазнини храни и поддържат все по-малка физическа активност.

“В момента сме в надпревара с времето, за да намерим решение за нарастващото разпространение на болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции”, казва професорът по здравна икономика Хилард Каплан. Той е изучавал племето цимане в продължение на две десетилетия и смята, че това му е помогнало да разбере по-добре как заседналият, градски, индустриален живот влияе върху мисловните процеси и паметта.

За разлика от предците си повечето от съвременните хора не добиват сами храната си. Тя е в изобилие около тях и става все по-примамлива заради използването на овкусители, подобрители и щедро рекламиращи я инфлуенсъри.

Буквално трябва да се превърнеш в аутсайсер, ако искаш да се придържаш към някаква здравословна диета. Особено трудно е за подрастващите да устоят на тази среда. Затова и рискът от редица заболявания е по-висок сред новите поколения.

Редица проучвания са показали, че затлъстяването е основен фактор и ако властите не се справят с него, в бъдеще ще се изправят пред много болни възрастни хора, за които няма кой да се грижи. Наскоро американско проучване даже установи, че

не е важно само какво ядеш, но и кога

Изследователите от Университета в Ню Джърси са подложили на тестове хора на възраст между 50 и 79 години, които живеят с наднормено тегло или затлъстяване. Те са ги насърчили да намалят с 500 калориите, които приемат всеки ден, но част от доброволците трябвало да ограничат и времето за ядене. Те са можели да се хранят само в рамките на 9-часов прозорец от денонощието, което обикновено е било между 9 и 18 часа. За останалите не е имало подобно изискване.

В началото и края на проучването и двете групи са били подложени на медицински прегледи и когнитивни тестове. Оказало се е, че всички са успели да отслабнат с около 7 кг, но хранилите се в рамките на девет часа са показали по-добри мисловни процеси. Те са имали по-високи резултати на когнитивните тестове, като особено добре са се представили тези от тях, които са вечеряли четири часа преди нощния си сън.

“Смятаме, че самото отслабване е в състояние да помогне за забавяне на когнитивния спад в напреднала възраст, а ограничаването на времето за хранене води до допълнителни ползи”, казва професорът по хранене Сю Шапсес, който е ръководил проучването.

Представяйки данните от него, той определи резултатите като “скромни”, но даващи надежда, че намаляването на периода за ядене може да подобри способността на хората да запомнят информация за ежедневни задачи и да редуцират грешките, свързани с паметта, вниманието и решаването на проблеми. Изследователският екип сега планира да проучи дали това наистина е така, или положителното въздействие се дължи на сложни взаимодействия между циркадни ритми, метаболизъм и вътрешни възпаления.

Учените отдавна подозират, че един от факторите за бързото разпространение на деменцията през последните десетилетия е нездравословното и прекомерно хранене. Те смятат, че то

води до натрупване на вредни протеини в мозъка

и до образуване на плаки, които пречат на комуникацията между мозъчните клетки. Това в крайна сметка допринася за когнитивен спад и други симптоми, свързани със загуба на скорошна памет и проблеми с общуването.

Преди две години екип от университета “Джон Хопкинс” пък успя да докаже, че периодичното гладуване е полезно за мозъчната дейност. Неговите тестове бяха върху хора, страдащи от затлъстяване и инсулинова резистентност, защото тези две състояния най-често се свързват и с когнитивни увреждания. Половината от участвалите в тях доброволци бяха поставени на здравословна диета, включваща плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини и спиране на всякаква добавена захар. Другите трябваше да практикуват периодично гладуване, докато също ограничават приема на калории. В края на експеримента и при двете групи бе регистрирана положителна промяна, но по-голяма тя бе при гладуващите. При тях когнитивните способности се бяха подобрили с около 20%.

Друго проучване през 2022 г. също установи, че по-ниската честота на хранене е свързана с редуциране на риска от алцхаймер. Неговите автори стигнаха до заключение, че периодичното ограничаване на калориите повишава ефективността на автофагията. Това е

важен процес за премахване на мъртви, увредени или твърде стари клетки

в мозъка, който обаче все по-трудно се случва заради непрекъснатото ядене.

В миналото, когато хората не са имали непрекъснат достъп до храна, те естествено периодично са гладували и са си осигурявали автофагия. При сегашното изобилие в магазините обаче този важен процес се превръща в изпитание. А проучванията са показали, че чрез увеличаване на ефективността на автофагията е възможно да се поддържа премахването на вредните протеини в клетките дори когато остаряваме. Следователно интервенции като спиране на ядене за определено време биха могли потенциално да предпазят от заболявания, свързани с отслабване на мозъчната функция при стареене.

Затова според някои експерти е въпрос на време периодичното гладуване да се превърне в една от най-популярните диети в света.