Тази нощ преминахме към зимното часово време. Стрелките се връщат с един час назад. Така получихме един час повече за сън, но през следващите месеци ще се стъмва по-рано.

Това, което започва като мярка за пестене на енергия по време на война, повече от век предизвиква спорове относно своята целесъобразност.

Много държави са опитвали да въведат тази практика, да я отменят или да я направят постоянна, както и да удължат или съкратят периода на прилагането ѝ. Целта е да се намери баланс между съобразяването на дневната светлина с активната част от денонощието и запазването на безопасността, производителността и икономиите на енергия.

Индира Гурубхагаватула от Медицинския факултет „Перелман" към Университета на Пенсилвания обяснява как сезонните промени във времето влияят върху вътрешния биологичен часовник и дава съвети как по-лесно да се приспособим към тях. Въздействието на сезонните промени върху здравето може да варира от умора и гадене до по-сериозни последици. Гурубхагаватула обяснява как смяната на часа влияе върху цикъла на съня и какво може да помогне за по-лесната адаптация.

Тялото има собствен вътрешен часовник

„Всеки човек има главен вътрешен часовник, контролиран от част на мозъка, известна като супрахиазматично ядро (SCN). То регулира циркадните ритми – вътрешни цикли с продължителност приблизително 24 часа, които управляват множество биологични функции", обяснява Гурубхагаватула пред официалния информационен портал на Университета на Пенсилвания.

„Повечето хора знаят за ритъма сън–бодърстване, но това е само един от ритмите", казва тя. По думите ѝ циркадните ритми регулират също телесната температура, храносмилането, хормоналните нива и функциите на имунната система.

В различните тъкани на тялото има и локални биологични часовници. Съществуват също социален часовник, който определя кога отиваме на работа или на училище, и слънчев часовник, свързан с изгрева и залеза.

„Функционираме най-добре, когато всички тези часовници са синхронизирани", подчертава Гурубхагаватула.

Как смяната на часа влияе върху здравето

Лятното часово време се използва през пролетта и лятото, а стандартното – през есента и зимата. Смяната на часа не увеличава общото количество дневна светлина, а променя разпределението ѝ спрямо социалния график. Така през лятото има повече светлина вечер и по-малко в сутрешните часове. Тази промяна може да се отрази на организма.

„Смяната на часа натоварва сърдечносъдовата система. Хората може да изпитват и общо неразположение, физическо изтощение, умора, главоболие, гадене, стомашен дискомфорт, забравяне или затруднена концентрация", казва Гурубхагаватула.

За повечето хора е трудно да преместят часовниците с един час напред през пролетта. Промяната в режима на дневната светлина може да затрудни по-ранното лягане и да доведе до недоспиване. Според Гурубхагаватула някои хора не успяват да се приспособят напълно към новия график.

Кой се адаптира по-трудно към смяната на часа

Гените играят важна роля за определянето на циркадните ритми. Те влияят върху това дали човек е склонен да си ляга късно или да се събужда рано. Организмът обаче разчита и на външни сигнали, като светлината, за да синхронизира вътрешните си часовници.

Хората, които обичат да стоят будни до късно, както и работещите на смени, започващи рано сутрин, може да изпитват по-големи затруднения при преминаването към лятно часово време.

„Много ученици в гимназиална възраст естествено си лягат късно, но учебните им занятия често започват най-рано. По време на лятното часово време рискът от недоспиване при тях е още по-голям", отбелязва Гурубхагаватула.

При възрастните хора, от друга страна, приспособяването към стандартното часово време може да бъде по-трудно. Режимът им на сън често се различава от този на тийнейджърите. Много от тях си лягат рано вечер и се събуждат между 2:00 и 4:00 часа сутринта.

Как да се адаптираме по-лесно

Стратегиите за адаптация обикновено са по-важни през пролетта, когато часовниците се преместват напред, отколкото през есента, когато се връщат назад.

„През есента излагането на ярка светлина, физическата активност на открито вечер или приемът на малко кофеин следобед могат да ни помогнат да останем будни по-дълго в дните преди преминаването към зимно часово време", обяснява Гурубхагаватула.

Допълнителни съвети за опазване на сърдечното здраве при смяната на часа дава и Мартин Йънг, доктор на науките и заслужил професор в катедрата по сърдечносъдови заболявания към Университета на Алабама в Бирмингам (UAB). Йънг изследва как фактори на околната среда, включително часът от денонощието и смяната на часовото време, влияят върху сърдечното здраве и развитието на сърдечносъдови заболявания.

Той предупреждава, че преместването на стрелките може да наруши биологичния ритъм, да влоши качеството на съня и да натовари сърдечносъдовата система.

Особено уязвими са възрастните хора, работещите на смени и хората с високо кръвно налягане, особено ако вече страдат от атеросклероза – натрупване на плаки в артериите.

За да се приспособи организмът по-лесно, Йънг препоръчва през двата-три дни преди смяната на часа времето за лягане и събуждане постепенно да се измества с 15–20 минути.

Той съветва също сутрин да се прекарва време на естествена светлина, храненията да бъдат редовни, приемът на кофеин да се ограничи, ярката светлина вечер да се избягва и да се поддържа постоянен режим на сън, съобщава БГНЕС.