За първи път български учен участва в разработването на глобални насоки за контрол на диабета

Близо 537 милиона души (10,5% от хората) живеят с диабет и прогнозите на Международна диабетна федерация са до 2030 г. епидемията да обхване 643 милиона, до 2045 г. - 783 милиона души. Това предупреди чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология, заместник-ректор на МУ-София, и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”.

Диагнозата диабет за повечето хора е изненада.

Незабелязаните промени в тялото обикновено са започнали преди години. При свършен факт откриването на заболяването е лоша новина и най-доброто, което могат да направят, е да държат под контрол кръвната си захар. Но за тези, които ще бъдат предупредени за коварството на диабета, ще бъде напомняне да се проверят профилактично и без симптоми. Това е шанс да предотвратят или отложат максимално заболяването, ако се окажат в риск. В най-ранния си етап в повечето случаи предиабетът, който предшества диабета, е обратим. Най-чувствителният маркер за опасността е инсулиновата резистентност. Предразположението може да се унаследи или да е заложено от гестационния диабет на майката. Но може и да се породи от начина на живот, а това е във ваша власт да промените, дори и заболяването да е вече развито:

l Отслабнете, особено ако имате коремно (висцерално) затлъстяване

lСложете край на заседяването, движете се поне 30 минути всекидневно, дори и да е само ходене

l Хранете се здравословно - по-малко захар, сол, преработените храни и наситени животински мазнини, но повече тъмни листни зеленчуци, пресни плодове, пълнозърнести и бобови храни

l Ако пушите, спрете

l Спете по 7-8 часа

Последното условие е един от новите акценти в публикуваните в престижните издания Diabetologia и Diabetes Care през септември 2022 г. международни препоръки за лечение на захарен диабет тип 2 на Американската диабетна асоциация и Европейската асоциация за изследване на диабета, отбеляза проф. Танкова, която е един от членовете на експертната група, изготвила тези препоръки. Активното участие на проф. Танкова в разработването на тези глобални насоки за лечение на захарния диабет тип 2 е оценка и признание за ролята ѝ на водещ международен експерт в тази област. В ръководството се поставя специален акцент върху контрола на теглото като част от холистичния подход към диабета. На пълните хора се препоръчва загуба на 5-10% от телесното тегло за постигане на метаболитни ползи, и на 10-15% за постигане на ремисия на диабета. Извън гликемичния контрол това би имало дългосрочен ефект за качеството на живот и за намаляване на сърдечносъдовите рискове.

 За повече кардиометаболитни ползи проф. Танкова препоръчва:

l Не забравяйте да прекъсвате седенето с раздвижване на всеки 30 минути

l Увеличение от само 500 крачки на ден се свързва с 2 до 9% намаление на сърдечносъдовата заболеваемост и общата смъртност

l Силовите упражнения могат да подобрят инсулиновата чувствителност

l Дори 5-минутна бърза разходка всеки ден означава няколко години по-дълъг живот

Тези наглед елементарни неща ще укрепят здравето ви дори да не сте с диабет и да не сте заплашени да го развиете. Когато обаче има риск, за да предприемете каквото и да е, първата стъпка е да знаете за опасността. И какво я формира.

Инсулинът играе главната роля в развитието на диабет. Този хормон регулира кръвната захар (глюкоза) чрез различни механизми по време на превръщането на храната в енергия, която клетките могат да използват. Първо храната се разгражда до лесноусвоима захар, която навлиза в кръвта. За панкреаса това е сигнал да произведе инсулин и да го освободи в кръвта. Хормонът помага на кръвната захар да влезе в клетките на тялото, така че да може да се използва за енергия.

Представете си клетката като заключваща се врата, а инсулина – като ключ, който я отваря.

Когато клетките поемат нужната им доза и има излишък, инсулинът уведомява черния дроб да складира запаса за гладно време. С намаляването на глюкозата в кръвта намалява и нуждата от инсулин и панкреасът включва на затихващ режим. Когато мине време, а човек не подаде своевременно енергия (храна), панкреасът не се задейства. Тогава по-ниските нива на инсулин поощряват черния дроб да освободи складираната кръвна захар, за да е на разположение. И това се повтаря непрекъснато като процес.

Невинаги, за съжаление.

Когато нещо в метаболизма тръгне „накриво“, в кръвния поток циркулира голямо количество глюкоза. Тогава и панкреасът произвежда повече инсулин, за да осигури много “ключове” за клетките, които буквално се къпят в хормона и стават все по-малко чувствителни – резистентни - към него. Презадоволени, клетките спират да реагират на хормона – стават инсулиново резистентни, трябва им все повече и повече. До някакъв момент панкреасът продължава да отговаря с излъчване на все повече инсулин, за да накара клетките да реагират. Кръвната захар се покачва безконтролно, има и свръхдози инсулин, а в същото време клетките остават без енергия за съществуването си. Многото инсулин е сигнал за черния дроб и мускулите да складират глюкозата, но когато и те нямат повече капацитет, я пренасочват като дълбок резерв към мастните клетки, за да се съхранява там като телесна мазнина. Освен че човек започва да пълнее, е разчистил пътя на диабета. Този момент е последната възможност да се сложи спирачка на предиабета. Но тъй като очевидни симптоми все още липсват, единственият начин да осъзнаеш риска, е профилактиката.

Смята се, че разпространението на инсулиновата резистентност варира между 15 и 46% от възрастното население по света. Какво точно я причинява? Има ли външни признаци? Само пълните хора ли са застрашени?

Не можете да разберете дали някой има инсулинова резистентност, като го погледнете, нито да се досетите за себе си, защото обикновено липсват симптоми.

Не чакайте някой да се грижи за здравето ви повече, отколкото вие самите. При съмнение за инсулинова резистентност и диабет най-често се назначават изследвания за кръвна захар на гладно за гликиран хемоглобин или изследване с натоварване с глюкоза. Въпреки това всеки от тестовете има и слаби страни. Например много ендокринолози смятат, че еднократно изследване за глюкоза на гладно не е достатъчно показателно.

Изследването за гликирания хемоглобин установява дали в миналите 2-3 месеца кръвната захар е била в норма, но е нещо като средноаритметично и не отразява дали числото е резултат на големи единични колебания в стойностите, или нивата са сравнително постоянни, което е наистина важното.

Освен това и в двете изследвания стойностите на глюкозата може да са в норма, но като резултат на принуждаването на панкреаса да произвежда прекалено количество инсулин, което води до бърза амортизация и затихваща функция на органа. Това е мотивът на изследователят д-р Джоузеф Крафт да твърди, че се въвеждат в заблуда за добро здраве хора със стартирала инсулинова нечувствителност.

Натоварването с глюкоза - орален тест за глюкозен толеранс, се смята за златен стандарт, но отнема няколко часа и изисква неколкократни вземания на кръв през 120 минути. Според някои школи в ендокринологията изглежда неоправдано за профилактичен ориентир. Вместо това предлагат по-масово да се използва опростен тест за първо пресяване на риска за инсулинова резистентност.

Дори да не ви се занимава с направления или личният лекар да каже, че не може да ви даде, струва си да отделите 20-ина лева за профилактично изследване веднъж годишно дали на тялото ви е необходимо повече от нормалното количество инсулин, за да се получи нормален клетъчен отговор.